Инкриминиране на корупцията сред лекарите в Наказателния кодекс.Това се препоръчва в доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-известен като БОРКОР, изпратен до здравния министър.
Докладът представя анализ и оценка на риска с цел идентифициране на възможности за корупционни практики при доставката и употребата на медицинските изделия, както и възможни решения в тази насока.
В него се предлага въвеждане на норми в Наказателния кодекс за инкриминиране на подкуп или други корупционни престъпления при или по повод изпълнение на задълженията, включително при предписването на лекарства, медицински изделия, при доставка на лекарства, лекарствени продукти или други медикаменти за директна употреба от медицински работници или специалисти, или при препращане на пациенти или материал за изследвания.
В тази връзка експертите от антикорупционния орган посочват, че в много европейски държави материалните и финансови отношения между лекари и фармацевтични компании, както и между лекари и пациенти са стриктно регламентирани и се налагат строги санкции, включително наказателни. В някои държави като Германия, например, има специално приет или действащ закон за борба с корупцията в сферата на здравеопазването.
Друга препоръка е създаване на вътрешни регистри в лечебните заведения, в които да се оповестяват средствата, получени от фармацевтичните компании, дарения, спонсорство, обучения, семинари. От Центъра препоръчват още на базата на информационна връзка с НАП, Министерство на здравеопазването да създаде регистър, в който се оповестяват сключените договори на физически и юридически лица от сферата на здравеопазването с фармацевтични компании, тяхната стойност, предмет, дарения, спонсорството. От там предлагат и преоценка на административно-наказателните разпоредби в ЗЗ, ЗМИ, ЗЗО, както и предвидените санкции в случаи на некоректно попълване и или непълноти в медицинската документация при проведено лечение.
Конкретно за България анализът посочва, че страната ни е на второ място по размера на частните плащания за здраве, които достигат 46.1 от всички разходи след Кипър с 53.7%. Само 0.3% от доплащането е от допълнителни фондове, останалата част е от пациента. Поради това, процентът, който плаща българинът за здравеопазване достига 8.5%. Най-големи са разходите на всички държави за медицински дейности – активно лечение. Те варират от 46.5% в Чехия до 61.3% в Лихтенщайн. В България са 48.7 на сто, а на второ място се нареждат разходите за медицински изделия и лекарства, които обаче варират много.
Основна причина за това е извършваната оценка на здравните технологии, част от които са медицинските изделия. В същото време в източните държави разходите за медицински изделия са два пъти по-високи, като у нас те са най-големи – 42.7%. Най-ниски са разходите за профилактика – около 0,3%, както и тези за долекуване – средно 10%. България и Румъния отделят по 0.1% за долекуване, докато Дания, Норвегия, Холандия и Швеция дават над 25% от разходите си за тази важна за пациентите и техните семейства дейност, посочва докладът.
Анализът на центъра излиза с извода, че е необходимо изменение на ЗМИ и създаване на регистър на Медицинските изделия. У нас е налице празнота относно механизъма за регулация на цените и ценообразуването на медицинските изделия. Липсва и нормативна регламентация, изискваща деклариране на цената при внос на медицинските изделия или изискване за представяне на анализ на формиране на продажната цена, каквато съществува за медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. Това води до възможност за злоупотреби и съзнателно завишаване на продажните цени, включително и на цените на изделията, които се заплащат от НЗОК. По този начин се ощетяват както държавата, така и гражданите, категорични са от центъра. Налице е разпокъсаност и неяснота за броя на търговците на дребно на територията на страната и поради това липса на проследимост, отчетност и пълна информация за търговския оборот с медицински изделия, сочи още докладът.
