Президентът на Турция ще бъде избран на 28 май, когато двамата основни кандидати Реджеп Ердоган и Кемал Кълъчдароглу ще се явят на балотаж.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган води с крехка преднина на президентските избори, сочат данни на Висшата избирателна комисия на Турция.
За Ердоган, лидер на проислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР), са гласували 49.6 на сто от избирателите, според данни от обработени 93.7% процента от бюлетините.
За кандидата за президент на опозицията Кемал Кълъчдароглу са гласували 44.6 на сто от избирателите.
Отделно преброяване на гласовете, публикувано от ANKA, показва повече от 99% от преброените урни, което дава на Ердоган 49,26% срещу Кълъчдароглу с 45,04%.
Що се отнася до парламентарния вот, Народният алианс на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и ПНД запазва мнозинството си в законодателното събрание. При 94,47% обработени бюлетини ПСР получава 35,52%, а ПНД – 10,18%. Така двете формации събират общо 324 мандата в 600-местния парламент. Опозицията, Народната републиканска партия НРП – 25,1% и Добрата партия (9,9%), събира 211 депутати. С 65 мандата, 8,8% от вота, остава Зелената лява партия, която показа силни резултати в регионите с по-голямо кюрдско население.
Тези данни не са окончателни и предстои към тях да бъдат добавени още гласове от чужбина и трите мегаполиса Истанбул, Анкара , Измир.
Проучванията на общественото мнение преди изборите дадоха на Кълъчдароглу, който оглавява шестпартиен съюз, лека преднина, като две проучвания в петък го показаха над прага от 50%.
Изборите, които са и парламентарни, се следят с повишено внимание в западните страни, Близкия изток, НАТО и Москва.
Поражение за Ердоган, един от най-важните съюзници на президента Владимир Путин, вероятно ще разтревожи Кремъл, но ще успокои администрацията на Байдън, както и много европейски и близкоизточни лидери, които имаха проблемни отношения с Ердоган.
Най-дългогодишният лидер на Турция превърна членката на НАТО и втората по големина държава в Европа в глобален играч, модернизира я чрез мегапроекти като нови мостове, болници и летища и изгради военна индустрия, търсена от чужди държави.Но нестабилната му икономическа политика на ниски лихвени проценти, която предизвика спираловидна криза на издръжката на живота и инфлация, го направи жертва на гнева на избирателите. Бавната реакция на правителството му на опустошителното земетресение в Югоизточна Турция, при което загинаха 50 000 души, допълнително засили тревогата на избирателите.
Кълъчдароглу обеща да насочи Турция към нов курс чрез съживяване на демокрацията след години на държавна репресия, връщане към ортодоксалните икономически политики, овластяване на институциите, загубили автономия под строгата хватка на Ердоган и възстановяване на крехките връзки със Запада.
Критиците се опасяват, че ако спечели, Ердоган ще управлява още по-автократично. 69-годишният президент, ветеран от дузина изборни победи, твърди, че уважава демокрацията и отрича да е диктатор.
Третият националистически кандидат за президент, Синан Оган, получи 5,3% от гласовете. Кого ще подкрепи на следващия тур, може да се окаже от решаващо значение.
