България да няма национален празник през следващите 10 години, а само официални дати в календара. По този начин ще се разбере коя дата се почита най-сърцато. Предложението е на известните учени от историческия факултет на великотърновския университет проф. Петко Петков, проф. Милко Палангурски и проф. Пламен Павлов .
Тримата обявиха идеята си на специална пресконференция, съобщава borbabg.com. Те ще обсъдят темата на конференция във великотърновския ВУЗ, която ще обедини водещи историци от цялата страна. По време на форума ще бъде дискутиран българският празничен календар и възможностите за създаване на единна система за отбелязване на важните дни от българската история.
България има национален празник едва от 32 години, обясни проф. Петко Петков. Той е един радетелите националния празник на България да бъде 24 май, а не 3 март. По думите му обаче изобщо не е необходимо страната ни да има национален празник, както е било през повечето време след създаването на Третата българска държава.
„От 1878 до 1990 г. българската държава няма национален празник. Има няколко официални, а в различните времена се прехвърля тежестта на някои от тях. Такъв беше 9 септември, а преди това 19 февруари. Така че не е голяма беда, ако се намери куражлия държавник да направи така, че да стане както е било някога. Да останат само официални празници и за 10 години да видим народът кой почита най-сърцато. И ако след 10 години има стремеж да има национален празник, защото аз не мисля, че е задължително, аз съм сигурен, че това ще бъде 24 май. Но нека да видим“, сподели проф. Петков.
Според прф. Палангурски празничният календар е част от националната идентичност. По думите му от години се говори, че е крайно време да се повдигне въпросът за това каква трябва да е системата за официалните и националните празници.
„Да има единна система за празнуване. Защото в момента има тюрлюгювеч на стар и нов стил. И кой празничен ден би могъл да се смята за национално отговорен и да задоволява желанието на повече хора да се чувстват съпричастни към българския празничен календар. Част от празниците на този етап по-скоро разединяват, отколкото обединяват хората. По този повод винаги на отделните дни има безкрайни дискусии кой е по-важният празник. Най-сетне намерихме време и желаещи да направим такава конференция“, обясни проф. Милко Палангурски.
В крайна сметка историците предлагат датите в календара да бъдат запазени, както са познати до този момент, независимо, че 6 септември и 22 септември се честват по стар стил. Те обаче настояват календарът да бъде допълнен и поясняват, че не бива да се бърка с църковния. По думите на учените, липсват важни дати от времето на Средновековието, с които страната ни може да се гордее.
„В този национален календар няма нито една средновековна дата. Могат да влязат няколко такива дати в паметта на нацията. Това ще покаже и древността на българския народ. Едната е 2 май 907 г. – успението на Борис Михаил. Знаем и 20 август – битката при Ахелой, 17 август – Битката при Траянови врата. За този хаос, който съществува сега, най-малко сме виновни ние, историците“, уточни проф. Пламен Павлов и поясни, че е крайно време всички да отбелязват кончината на Васил Левски на 18 февруари, а не на 19-и.
В конференцията ще вземат участие представители от всички университети в страната, при които има исторически звена. Очаква се да бъде създаден и официален документ с решенията на научния форум, който да бъде изпратен до основните държавни институции в лицето на Президентството, Министерски съвет и Народно събрание.
