Принудителното обездвижване вкъщи заради коронавирусната пандемия, нерядко съчетано и с по-обилно хранене и увеличена употреба на алкохол, ще доведе до още по-голямо затлъстяване на населението , пише „Икономист“ в анализ.
Данните и сега са стряскащи. Според Световната здравна организация 61,7% от българите над 18 години са с наднормено тегло или затлъстяване, което е над средните за Европа – 58,67%, и за ЕС – 59,35%. 25 на сто от възрастните българи са със затлъстяване, което е отново над средните 23,3% в ЕС. Едва в 5 държави на Стария континент броят на хората с наднормено тегло е по-голям от този в България – в Чехия (62,3), Гърция (62,3), Израел (64,3), Малта (66,4) и Англия (63,7). Делът на децата в България с наднормено тегло е 13,6%, като момчетата със затлъстяване между 5 и 9 години достигат до 17,1%, а момичетата – до 10,2%.
Затлъстяването увеличава риска от над 200 хронични болести, сред които диабет тип 2 – честотата му е 10 пъти по-висока при умерено затлъстяване и 30 пъти при свръхтегло, инфаркти, инсулти, сърдечна недостатъчност, астма, психиатрични заболявания, злокачествени процеси, влошен репродуктивен потенциал и много други. Смята се, че в световен мащаб болестите, причинени от затлъстяване, водят до 7% от всички смъртни случаи. В САЩ проучвания сочат, че наднорменото тегло може да се свърже с цели 18% от смъртните случаи. Във Великобритания е изчислено, че над 700 000 хоспитализации годишно са свързани със заболявания, при които теглото е фактор – най-вече за смяна на колянна или тазобедрена става, проблемни бременности, камъни в жлъчката и исхемична болест на сърцето. Други над 10 000 случая са приети заради диагноза затлъстяване, половината от които за бариатрична хирургия (у нас тя дори не се плаща от Здравната каса). Оценките за това колко струва на здравната система проблемът, варират – от между 5 и 6 милиарда паунда до 2,5 милиарда. Дори и по-ниската сума обаче представлява 2,3% от бюджета на Националната здравна служба. У нас подобни изчисления не се правят.
Основните причини за обявената от СЗО епидемия от затлъстяване са в неправилния начин на живот – повишена консумация на храна, особено по-богатата на калории, в съчетание с ниска физическа активност. У нас данните сочат, че над 68% от момчетата не са достатъчно физически активни, а при момичетата – 79,9%.
Мерките по света
Справянето
с подобен проблем е въпрос както на лична отговорност, така и на
обществени и правителствени мерки, както и на комбинацията между двете –
хората да бъдат стимулирани да се хранят по-здравословно и да се движат
повече.
Почти бездействие у нас
Единственият опит за съществени промени – идеята при втория кабинет „Борисов“ за въвеждане на допълнително облагане на нездравословни храни – захар, сол и трансмазнини, се провали в зародиш. Забраната за реклама на чипс и вафли за деца имаше една идея повече напредък – мина първо четене в НС, но и тя не видя бял свят. Страната ни има задължителни нормативи за детското хранене в ясли, градини и училища и това е малкото, с което може да се похвали.
Единственият стратегически документ, който касае нездравословното хранене и който би следвало да зададе политиката на страната в тази област, е националната програма за превенция за хроничните незаразни болести 2014 – 2020 г. Тя си поставя за цел „постигане на промени в националния хранителен модел за намаляване риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето, и подобряване осигуряването на храни, допринасящи за здравословен модел на хранене“. Другите цели са спиране на тенденцията за увеличаване затлъстяването при възрастните, запазване без увеличение на дела на децата със затлъстяване, намаляване използването на трансмастни киселини в храните, намаляване на консумацията на сол до 5 грама среднодневно на човек.
Казано с други думи – общественото здраве и превенцията на хронични заболявания очевидно са последна грижа на държавата. И предстоят десетилетия, в които всички ще плащаме за това. Скъпо.
Цялата публикация на списание „Икономист“ вижте ТУК
