Световната здравна организация свиква извънредно експертно заседание, за да обсъди епидемията от маймунска едра шарка, съобщава вестник „Телеграф“.
Заболяването вече е установено в няколко държави, сред които Великобритания, Испания, Белгия, Франция, Швеция, Италия, Австралия, Германия и Канада.
Васинациите срещу едра шарка са спрени у нас през 1976, а имунитета от старите вече е изтекъл.
Едрата шарка се смяташе за изкоренена в световен мащаб от 1980 година насам. Въпреки това според експертите на „Роберт Кох“ голяма част от световното население вече не е достатъчно защитено.
Клиничната картина на маймунската шарка наподобява тази на едра шарка, свързана с ортопоксвирус инфекцията.
През 1903 година в България ваксинацията срещу едра шарка става задължителна – страната е сред първите, въвели задължителната имунизация. И сред първите, победили смъртоносната болест.
През 1928 година болестта в България официално е обявена за победена и страната се нарежда сред първите в Европа в това отношение – благодарение на усилията на младото българско правителство след Освобождението. Страната е и една от първите в Европа, която въвежда задължителната имунизация.
През май 1980 година Световната здравна организация (СЗО) обявява пълна победа над едрата шарка. Смъртоносна болест, която върлува от векове и взема милиони жертви. Последният регистриран болен е готвач от Найроби, Кения. Спечелената битка срещу болестта вариола е най-голямото постижение в историята на СЗО. Ваксината срещу нея е открита от британския лекар Едуард Дженар през 1796 година и това е всеизвестен факт.
Десетилетия на широкомащабна ваксинация са намалили рисковете от заразяване с едра шарка в Европа и това кара част от хората да смятат, че опасността въобще не съществува и че ваксините всъщност не са толкова важни.
Човешката маймунска шарка е идентифицирана за първи път при хора през 1970 г. в Демократична република Конго при 9-годишно момче в регион, където едра шарка е била елиминирана през 1968 г. Оттогава повечето случаи са докладвани от селски райони с дъждовни гори на Басейнът на Конго, особено в Демократична република Конго, и все по-често се съобщава за случаи на хора от цяла Централна и Западна Африка. От 1970 г. насам случаите на маймунска шарка при хора са докладвани в 11 африкански страни – Бенин, Камерун, Централноафриканска република, Демократична република Конго, Габон, Кот д’Ивоар, Либерия, Нигерия, Република Конго, Сиера Леоне и Южен Судан.
Маймунската шарка е заболяване от глобално значение за общественото здраве, тъй като засяга не само страни в Западна и Централна Африка, но и останалия свят. През 2003 г. първото огнище на маймунска шарка извън Африка е в Съединените американски щати.
Маймунската шарка е докладвана и при пътуващи от Нигерия до Израел през септември 2018 г., до Обединеното кралство през септември 2018 г., декември 2019 г., май 2021 г. и май 2022 г., до Сингапур през май 2019 г. и в Съединените американски щати през юли и ноември 2021 г.
От Световната здравна организация публикуваха 9 ключови факта за маймунската шарка:
- Маймунската шарка се причинява от вируса на маймунската шарка, член на рода Orthopoxvirus от семейство Poxviridae
- Маймунската шарка е вирусно зоонозно заболяване, което се среща предимно в районите на тропическите гори на Централна и Западна Африка и понякога се изнася в други региони
- Маймунската шарка обикновено се проявява клинично с треска, обрив и подути лимфни възли и може да доведе до редица медицински усложнения
- Маймунската шарка обикновено е самоограничаващо се заболяване със симптоми, които продължават от 2 до 4 седмици. Могат да възникнат тежки случаи. В последно време коефициентът на смъртност е около 3-6%
- Маймунската шарка се предава на хората чрез близък контакт със заразен човек или животно, както и с материал, заразен с вируса
- Вирусът на маймунската шарка се предава от един човек на друг чрез близък контакт с лезии, телесни течности, респираторни капчици и замърсени материали като постелки
- Клиничната картина на маймунската шарка наподобява тази на едра шарка, свързана с ортопоксвирус инфекцията, която беше обявена за ликвидирана в световен мащаб през 1980 г. Маймунската шарка е по-малко заразна от едрата шарка и причинява по-леко заболяване
- Ваксините, използвани по време на програмата за ликвидиране на едра шарка, също осигуряват защита срещу маймунска шарка. Разработени са по-нови ваксини, една от които е одобрена за превенция на маймунска шарка
- Антивирусно средство, разработено за лечение на едра шарка, също е лицензирано за лечение на маймунска шарка
От СЗО дават и допълнителна полезна информация за вируса.
Знаци и симптоми
Инкубационният период (интервал от инфекцията до появата на симптомите) на маймунската шарка обикновено е от 6 до 13 дни, но може да варира от 5 до 21 дни.
Инфекцията може да бъде разделена на два периода:
- първоначален период (продължава между 0-5 дни), характеризиращ се с треска, интензивно главоболие, лимфаденопатия (подуване на лимфните възли), болки в гърба, миалгия (мускулни болки) и интензивна астения (липса на енергия). Лимфаденопатията е отличителна черта на маймунската шарка в сравнение с други заболявания, които първоначално могат да изглеждат подобни (варицела, морбили, едра шарка)
- обривът на кожата обикновено започва в рамките на 1-3 дни след появата на треска. Обривът е по-концентриран върху лицето и крайниците, а не върху тялото. Засяга лицето (в 95% от случаите) и дланите на ръцете и стъпалата (в 75% от случаите). Засегнати са и устната лигавица (в 70% от случаите), гениталиите (30%) и конюнктивите (20%), както и роговицата. Обривът се развива последователно от макули (лезии с плоска основа) до папули (леко повдигнати твърди лезии), везикули (лезии, пълни с бистра течност), пустули (лезии, пълни с жълтеникава течност) и корички, които изсъхват и отпадат. Броят на лезиите варира от няколко до няколко хиляди. В тежки случаи лезиите могат да се слеят, докато големи участъци от кожата се отлепят.
