На 1 март спазваме вековната традиция и се окичваме с мартеници – за здраве, радост, късмет и предчувствие за настъпването на пролетта.
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките.С това символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.
Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.
На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.
В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време, пак женското, но стихийно начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.
Пожеланието в празника е най-силно за децата – да са бели и червени, здрави и засмени, като мартенички!
