Повечето от случките в живота ни не са записани на DVD, затова и не можем да установим със сигурност колко измамни спомени имаме. Това, което знаем, е, че безпроблемно можем да импортираме някой такъв уж спомен в паметта си.
Психоложката Елизабет Лофтус от Калифорнийския университет, САЩ, прекарала 20 години от живота си в изследване на това явление. Един от впечатляващите й експерименти се състоял в това да поиска от студенти, посещавали Disney World в детството си, да се опитат да изброят характерните особености на Бъгс Бъни.
25% от запитаните студенти твърдяли, че си спомнят ясно как са се срещали с анимационния герой именно в Disney World.
Да, но забавният заеквсъщност е продукт на Warner Bros, затова няма как да са го виждали там. Може би е нормално спомените, които имаме от детството да са мъгливи и неясни, но Лофтус успяла да увери подложилите се на експеримента й, че помнят неща, които изобщо не са им се случвали.
Игра на мисълта
Паметта не функционира както лента със записи. Тя не е като видеотека, от която да изберем спомен и да го пуснем, за да го прегледаме.
Ние интерпретираме ситуациите така, както ги регистрираме в паметта си. Именно поради тази причина се получават и различни гледни точки за една и съща ситуация – двама души се карат или нападат един друг и всеки си вярва, че той е правият – субективната ни интерпретация за това какво се е случило диктува как да запаметим даден момент в съзнанието си. И когато извикаме историите по-късно в съзнанието си, ние ги възстановяваме в паметта си така, че да изпитаме и някакво чувство, свързано с тях.
