Започва информационна кампания #ЗаЕврото накратко, разработена от Европейската комисия специално за България. Чрез нея ще бъде предоставена информация за процеса за присъединяване на страната към еврозоната и ще се отговори на най-честите въпроси за еврото, става ясно от съобщението на Брюксел.
Кампанията е разработена с подкрепата на Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ).
В сайта на инициативата са посочени основните ползи от присъединяването на страната във валутния съюз, сред които насърчаване на международната търговия, инвестициите и туризма.
От ЕК са разработили 10 образователни клипа, които трябва да отговорят на основните страхове и митове, свързани с еврото. Някои опасения например са, че приемането на еврото ще доведе до двойно по-високи цени, като етикетите просто ще бъдат променени от лева в евро.
Еврото е най-осезаемото проявление на европейската интеграция: около 341 млн. души използват еврото ежедневно, което го поставя на второ място сред най-използваните валути в света. Ползата от общата валута се забелязва веднага от всеки, пътуващ в чужбина или пазаруващ онлайн от уебсайтове в друга държава от ЕС.
Държави членки, които използват еврото
В момента еврото (€) е официалната валута на 20 от 27-те държави — членки на ЕС, които заедно съставляват еврозоната.
- Австрия
- Белгия
- Хърватия
- Кипър
- Естония
- Финландия
- Франция
- Германия
- Гърция
- Ирландия
- Италия
- Латвия
- Литва
- Люксембург
- Малта
- Нидерландия
- Португалия
- Словакия
- Словения
- Испания
Следете страницата във Фейсбук на Представителството на ЕК за всички новини от кампанията, както и за информационните видеоклипове.
Ползи от присъединяването
От самото създаване на еврото българският лев е „вързан“, т.е. прикрепен към него чрез валутен борд при курс 1.95583 лева за едно евро. За 25 години курсът никога не е променян и не е бил под съществен натиск, което до голяма степен ще улесни прехода към единната валута. Благодарение на дългите години с фиксиран курс, редица ползи от еврото в България вече са налице – например валутната и финансовата стабилност.
Приемането на еврото ще донесе и други предимства за България. То ще улесни международната търговия, инвестициите и туризма като премахне нуждата от обмяна на валута и съответно разходите за комисиони. С въвеждането на еврото се очаква таксите за банкови преводи също да поевтинеят, а лихвите по заемите за хората, фирмите и правителството да са дългосрочно и устойчиво по-ниски. Прогнозата е в резултат на всичко това чуждестранните инвеститори да започнат да приемат България като по-привлекателна дестинация, което да доведе до приток на капитали. Водещи рейтингови агенции като S&P, Moody’s и Fitch са дали индикация в оценките си за България, че присъединяването към еврозоната ще доведе до покачване на рейтинга на страната.
Дългите години на фискална дисциплина, силното доверие във валутния борд и ангажиментът за поддържането му доведоха до изключително нисък валутен риск за България в момента. Приемането на еврото елиминира напълно валутния риск и дори дава възможност на България да ползва спасителните механизми на еврозоната в случай на нужда. Не на последно място присъединяването към еврозоната би подобрило функционирането на институциите и администрацията, а също и цялостната репутация на държавата.
Присъединяване на България към еврозоната: какво предстои?
Понастоящем целта, която българското правителство и БНБ са поставили, е еврото да бъде прието „възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 г.“ Предишната целева дата – януари 2024 г. – бе отложена. Макар да няма нормативно изискване, досега всички държави са влизали в еврозоната от началото на календарната година поради практически съображения като улесняване на осчетоводяването, данъчното облагане и т.н.
Преди да приеме еврото България трябва да е направила необходимите законови промени за лесен преход към единната валута. Необходим е специален закон за приемането на еврото, в който да са разписани всички правила за превалутиране, изписване на цените в двете валути, срокове, в които левът и еврото паралелно ще са официална валута и т.н. Налагат се също множество промени в други закони, които да утвърдят еврото като национална валута, да регламентират правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ), както и да осигурят безпроблемното преминаване на банковата и платежната система към еврото. Работата по всички тези промени е в ход: част от проектите са вече готови и се консултират с ЕЦБ.
Другата важна стъпка е оценката за готовността на България за еврото. Тя се прави чрез т. нар. конвергентни доклади на ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК). Такъв доклад се изготвя най-малко веднъж на две години, а според графика следващият ще бъде през юни 2024 г. Чрез конвергентните доклади двете институции преценяват доколко всички страни членки, които не ползват еврото, покриват конкретните икономически изисквания (т.нар. Маастрихтски критерии), както и доколко законодателството им е приведено в съответствие с това на еврозоната. Ако дотогава българският парламент е приел нужните закони, основното предизвикателство за страната се очертава да бъде отговорът на изискването за инфлация. След евентуално положително становище от ЕК и ЕЦБ, пътят към еврото би бил практически открит, като формално се минава и през препоръка от ЕК и решение на правителствата на държавите членки в Съвета на ЕС.
