Пациент се оплака до „Право и здраве“, за това, че за постъпване в клиниката по ревматология в болница „СВ. Иван Рилски“ в София се изисква да представи PCR тест и рентгенова на снимка на бял дроб, които да си заплати, съобщава czpz.org.
Случаят не е частен. В други болници също са въвели подобно изискване. Принудени ли са болниците, за да запазят живота и здравето на пациентите и персонала да въвеждат такива допълнителни мерки и трябва ли това да става за сметка на пациента? Поискахме официалната позиция на УМБАЛ Свети Иван Рилски
Обясниха ни, че мярката е въведена само в клиниката по ревматология, с оглед на това, че нейните пациенти са имунно компрометирани, заради лечението си и са във високо рискова група. В останалите клиники на лечебното заведение тестването не е задължително, а става по преценка на лекарят, който приема при наличие на симптоми. За тях остава задължителен бързият тест. Поясниха и че „тестът струва 40лв., тоест пациентът заплаща минимална цена за консумативи, останалото е за сметка на болницата. Разбира се, изборът къде да бъде направен тестът остава на пациента“. Допълнение към изискването е, че въпросните изследвания трябва да са направени в деня на приема.
Тъй като случаят не е частен, потърсихме и Министерство на здравеопазването. След неколкократни неуспешни опити да се свържем с отдел „Връзки с обществеността”, се пренасочихме към горещия телефон, на който отговарят и на „ здравни въпроси от общ характер“. Отговаря ни държавен служител. Отказва да каже името си. Даже се ядосва, че питаме за това. За това ще я наричаме госпожа „Х”, която ни обясни:
„Здравното министерство не може да има процедура по всеки един казус и по всеки един въпрос.”
Да, така е. В наредбата за достъпа до медицинска помощ изчерпателно е изброено в кои случаи, може да се иска доплащане от пациента и PCR тест не е сред тях, нито рентгенова снимка.
Г-жа „Х”: „Има общи изисквания и заповеди как да се спазват противоепидемичните мерки.”
Точно този въпрос, обаче министърът е забравил да уреди със заповед – кой плаща тестовете, когато те се изискват от болницата, като условие за прием за лечение, а не по желание на пациента.
Г-жа „Х”: „От там нататък управители на лечебните заведения, съгласно наредба 49 на министерството, имат право с вътрешен ред да въведат правила и изисквания в клиниката.”
Това изобщо не е вярно. Никъде в наредба 49 не се дава право на директора на болницата да въвежда такси. В НРД няма изискване за такова изследване, а НЗОК до сега не е уредила въпроса със заплащането му.
Г-жа „Х”: „Директорът е този, който преценява рисковете в клиниката и може да постави такива изисквания. Министерство на здравеопазването не може да се меси във вътрешния правилник на всяко лечебно заведение. Директорите отговарят за лечебните заведения.”
А кой отговаря за пациентите? Всички пациенти започват с това: „Аз съм осигурен, а те ми искат пари.“ Не е ли точно министърът на здравеопазването в извънредната ситуация, който трябва да уреди въпроса кой плаща тестовете, а не всяка болница да се чуди как хем да не наруши закона, хем да не постави под риск персонала и другите си пациенти.
Накрая, като вижда, че не се хващаме на неубедителните аргументи, служителката „Х” ни препоръча, ако смятаме, че това е нередно, да оспорим решението на директора писмено, с жалба. Тя не можела да направи нищо.
Накратко
Пациентите трябва да се тестват сами, преди да постъпят в болница. Това е за тяхно добро. Понеже здравното министерство нехае, всяка болница си въвежда собствени правила.
Тук идва ред да зададем няколко въпроса:
Защо на здравноосигурени лица, за които е належащо да постъпят в болница и са определени като високорискови от медицински специалисти, държавата не осигурява безплатни тестове?
Кой отговаря за живота и здравето на пациентите, които не могат да си платят изследването, защото пенсията за инвалидност, която получават лицата с трайни увреждания е около 250лв.?
Конституцията ни гарантира право на безплатен достъп до медицинска помощ при условия и ред, определени със закон. Кой закон определя, че осигурените лица трябва да си плащат PCR и рентгенова снимка преди хоспитализация?
Същите тези пациенти могат ли да разчитат, че медицинският персонал е тестван, погрижила ли се е държавата за най—ценният ни ресурс?
Въпросите са риторични, защото очевидно е, че държавата отсъства. Ако си беше на мястото, нито болница Свети Иван Рилски, нито друга болница щеше да се чуди как хем да принуди пациентите да се тестват, хем да ги накара да си платят, хем да не нарушава правото им на достъп, защото е за тяхно добро и доброто на всички. Само че тези, които „във всичките си действия трябва да се ръководят от интересите на народа“ се крият от народа, а ако случайно хванеш някой от тях на телефона, той анонимно отрича всичко и те праща за зелен хайвер.
Тук е момента да припомним, че лечебните заведения получиха едва 85% от средствата си за месец март. Вместо повече, заради повечето си разходи за тестове, защитни облекла и т. н., а по-малко. Разделиха ги на първа и втора линия, а сега се оказа, че и „втората линия гори“. Пациентите ще трябва да се погрижат сами за себе си, както впрочем и до сега, лечебните заведения – също.
С две думи: Всички вадете съответната сума и заповядайте пак.
И малко уточнение. Държавна служителка „Х“ се притесни, че ще я цитираме, макар че всяка информация от институция е публична информация, с висок обществен интерес. Обезпокои се, че може да подадем жалба срещу нея, както вчера някой друг e направил. Държавна служителка „Х“ има нужда от почивка и допълнително обучение, че бидейки служител на държавата, е служител на всички нас.
