Лятото обикновено се свърза с хипотонии или т.нар. спадане на артериалното налягане. Това нерядко налага намаляване и дори спиране на лекарствата за кръвно. Топлите месеци на годината обаче са свързани с необичайни промени в околната температура и атмосферното налягане. По-често се наблюдават физически и психически пренатоварвания. Всичко това прави възможно проявата на едно от тежките и спешни състояния в кардиологията, а именно хипертонична криза.
Острото покачване на артериалното налягане със задействане на полиорганни оплаквания се нарича хипертонична криза. Това състояние по скоро формира клиничен синдром, защото обединява в себе си много и разнообразни симптоми. Изразява се във внезапно покачване на кръвното над обичайните за конкретния човек стойности. Обикновено това са стойности над 180мм Hg за систолното налягане, като то може да стигне до над 250ммHg! Нерядко високата долна (диастона) граница е водещата.
Състоянието често се наблюдава в ранните сутрешни часове. Зачестява след грешки в диетичния режим, особено след прекалена консумация на течности. Емоционалният и психологически стрес са рискови за хипертонична криза. Свръхнатоварването с физическа дейност също не е без значение. Влошаването е почти сигурно при внезапно и самоволно спиране на приеманите лекарства за кръвно.
Организмът се оказва неподготвен за бързото покачване на артериалното налягане. Нарушава се авторегулацията на кръвотока в жизнено важни органи като бъбреците, белия дроб, мозъка. От смущенето в нормалните стойности на кръвното следват някои остри увреди в тези органи и следващите от това симптоми. Ето най-честите от тях:
Сърдечносъдови смущения
Вследствие на хипертоничната криза се нарушава кръвоснабдяването на сърдечния мускул. Проявява се със стагяне в сърдечната област, задух или стенокарден пристъп. Често срещано е дори развитието на миокарден инфаркт. Увеличава се рискът и от кръвоизливи. Острото покачване и спадане на кръвното влошават състоянието на болните със сърдечна недостатъчност. При криза може да нарастне задухът, отоците, както и общата слабост.
Неврологични усложнения
Възможно е преходно нарушение в мозъчното кръвообращение, което да доведе до увреждане на съзнанието. Изразява се в „замаяност“, „причерняване“, унесеност или пък обратното – ревъзбуденост и неспокойствие. Една хипертонична криза е високорискова и за мозъчен инсулт.
Бъбречни усложнения
Налягането на кръвта почти мигновено оказва влияние на всички органи, в това число и върху бъбреците. За тяхната функция е нужно оптимално артериално налягане. Критичното му покачване и спадане прави много вероятно развитието на остра бъбречна недостатъчност.
Какво определя оплакванията на пациента?
Важна е не толкова самата стойност на артериалното налягане при една хипертонична криза. От голяма значение е скоростта, с която тя се променя. Роля има и цялостното състояние на организма. При наличие на придружаващи заболявания, примерно на белия дроб и бъбреците, адаптационните възможности на тялото са в пъти снижени.
Самите оплаквания определят каква и колко бърза трябва да бъде оказваната медицинска помощ. Неовладяваща се от стандартните лекарства у дома криза, в комбинация с някои от осноните симптоми, прави наложително потърсването на лекарски екип. Понякога бързината на медицинската помощ стопира разгръщането на цялата криза с всички нейни тежки усложнения.
Какви са стъпките на лечение и овладяване на кризата?
Дългогодишните хипертоници обикновено имат под ръка медикаменти и нужните знания за овладяване на инцидентно покаченото артериално налягане. Много често обаче това не е достатъчно и състоянието излиза извън контрол. Тогава се налага да се потърси семейният лекар или спешно болнично звено.
За овладяване на кризата се налага стриктно проследяване на артериалното налягане, жизнените показатели за бъбреците, белия дроб и нервната система. Свалянето на кръвното трябва да бъде бързо, но постепенно, защото иначе се рискува за други, също толкова сериозни усложнения. Лечение изискват и всички настъпили усложнения.
Puls.bg
