Захра Хан Тадж ес-Салтана – наистина удивителна жена, чиято биография и до днес буди интерес. Обикновено, когато се споменат харемите, си представяме величествен образ на мъжки владетел, под чието подчинение са десетки и стотици жени. Въпреки това, Захра успява да разруши този стереотип.
Нейната снимка можете да видите във Facebook, където често я споделят като анекдот с думите: „Тя е имала повече от 100 любовника, 13 души са се самоубили, след като ги е отхвърлила, лицето й се смятало за белег на женската красота.“
Коя е Захра Хан Тадж ес-Салтана?
Захра е иранска принцеса от турски произход. Може би изглежда, че е имала късмет да се роди в кралско семейство, но самата тя не е съгласна с това. В детството си Захра се е смятала за нещастно дете. Баща й постоянно работел в Техеран, така че тя имала възможност да прекарва с него само няколко минути между работните му ангажименти. Отношенията с майка й също били затруднени, тъй като им било разрешено да се виждат само два пъти на ден. Вероятно това се дължало на правния статус на жените в арабските страни.
Въпреки че през XIX век не било прието момичетата да получават образование, Захра била изключение. През 1893 година тя постъпила в Кралското училище, но обучението й там продължило кратко, тъй като трябвало да разчита на частни учители. В хода на обучението си тя станала една от първите ирански жени, които се научили да свирят на пиано и тар, както и да рисуват.
Особено силно Захра обичала литературата. Тя изучила творбите на персийски и европейски писатели и дори сама се опитала да пише. Следващото изпитание за Захра било бракът й на 9-годишна възраст. Тя все още била дете, но родителите й вече започнали да търсят подходящ съпруг. На първо място ги интересували статусът и материалната осигуреност на мъжа, а едва след това неговите чувства и отношението му към невестата. Така като съпруг бил избран Амир Хусейн Хан Шоджа-ал-Салтана, който бил на около 11-12 години. Сватбата между младите съпрузи се състояла през 1897 година.
Въпреки че Захра не изпитвала чувства към съпруга си, тя копнеела да се омъжи. Причината била, че след убийството на баща й, цялото кралско семейство било преместено в Сарвестан, отдалечена резиденция, заради сигурността им. Там тя се чувствала като пленница, затова бракът бил единственият шанс да се освободи от тези окови.
Съвместният живот на Захра и Хусейн Хан не можел да се нарече пълноценни съпружески отношения. Това били две деца, които живеели заедно и прекарвали времето си в игри. Едва след няколко години те започнали интимни отношения, но те далеч не били успешни. Хусейн имал цял харем, както всеки друг представител на знатно арабско семейство, така че младата и неопитна Захра не отговаряла на неговите вкусове. След първата брачна нощ той дори не се опитал да скрие своето презрение към съпругата си, което я оскърбило. Тогава Захра осъзнала, че отношенията й със съпруга няма да бъдат успешни, затова решила да търси топлина и любов другаде, което било крайно нетипично за патриархалното арабско общество.
Харемът на Захра включвал около 100 мъже. Най-известният й любовник бил иранският музикант, композитор и поет Ареф Казвини. Това голямо количество любовници не можело да бъде скрито, а Захра дори не се опитвала да го прави от отмъщение към съпруга си. За всеки арабски мъж непокорството и изневерите на съпругата били огромен срам. През 1907 година търпението на съпруга й се изчерпало и те се развели.След това Захра се е омъжвала още два пъти, но и двата й брака били толкова неуспешни, че един от тях продължил само три месеца. Освен това тя си спечелва репутация на проститутка ,заради своите свободни отношения с мъже.
С годините Захра развива и своите феминистки идеи. Според нея ,персийските жени са отделени от човечеството и са поставени заедно с добитъка, че те преживяват целия си живот в отчаяние, затворени в тъмница, смазани от жестоки изпитания.
Тя е една от първите жени в Иран, които свалят хиджаба, и обвинява некомпетентните монарси за много от проблемите на Иран, включително бедността, липсата на образование за масите и правата на жените. Захра е смятана за първата феминистка на Иран.
Тя е основател на нелегалното иранско общество за свобода на жените, което се бори за равни права за жените.Най-важното, според нея, е достъпът до образование и медицински услуги. Веднъж тя дори води марш за правата на жените към парламента и е поддръжник на иранската конституционна революция.
В края на живота си тя изпаднала във финансови затруднения и изпращала писма до местни премиери. Много малко се знае за смъртта й, но се предполага, че е починала в нищета в Техеран през 1936 година.
ОЩЕ ОТ ДЕНЯ
