Брекзит ще направи работата на българите и румънците във Великобритания почти невъзможна. В опит да запълни липсата на работна ръка, правителството на Обединеното кралство увеличи броя на визите за сезонни земеделски работници на 30 000. Но гражданите на България, Румъния, Литва, Словения и Естония ще плащат значително повече, отколкото гражданите на останалите държави в ЕС, както и няколко страни, които са извън съюза, съобщава dnes.bg.
30 000 визи трябва да бъдат предоставени на тези, които искат да дойдат и работят във ферми във Великобритания за период до шест месеца през 2021 г. Правителството е категорично, че тези работници ще играят жизненоважна роля в подпомагането на земеделските производители да събират и пакетират продукцията си, като същевременно намаляват зависимостта им от труда на мигрантите, докато страната се примирява с болезненото излизане от ЕС.
Въпреки това високата цена на разрешителните – 244 британски лири – може да надхвърли възможностите на много потенциални краткосрочни работници, особено тези от Източна Европа.
Нещо повече, докато на гражданите на повечето страни от ЕС, както и тези на Турция и Македония, се предлага намаление от 55 британски лири за виза, българите, естонците, литовците, румънците и словенците ще трябва да платят пълната й цена от 244 британски лири.
Пред Emerging Europe Министерството на вътрешните работи на Обединеното фактът, че тези пет държави ще плащат повече, се дължи на това, че не са ратифицирали Социалната харта на Съвета на Европа (CESC) от 1961 г.
Според Министерството на вътрешните работи „CESC съдържа задължение за държавите, които са го приели, да улеснят гражданите да се придвижат по трудови причини в други страни, които също са го въвели в законна сила. Обединеното кралство има дългогодишни договорености в своето законодателство гражданите на тези страни да отговарят на изискванията за намаляване на таксата за заявления за визи.“
Обединеното кралство обаче може едностранно да приложи намалението за всички страни от ЕС. Въпреки това избира да не го направи.
Освен високите разходи за визи за сезонна работа, има и други пречки пред влизането във Великобритания на тези граждани.
Потенциалните кандидати също ще се нуждаят от сертификат за спонсорство от работодател в Обединеното кралство и ще трябва да докажат, че имат достатъчно пари, за да се издържат във Великобритания – поне 1270 британски лири. Такива доказателства трябва да бъдат под формата на банкови извлечения, а това изключва от списъка необезпечените.
Кандидатите трябва да отидат до център за кандидатстване за виза, за да им бъдат направени пръстови отпечатъци и снимки от търговския партньор на правителството на Обединеното кралство, но в повечето страни има само един такъв център, обикновено в столицата.
Това означава, че в много случаи сезонните работници ще бъдат принудени да плащат допълнителни пътни и разходи за настаняване.
Нели Шевченко, ръководител на имиграцията в Тейлър Хамптън Солиситорс, казва, че схемата винаги е била свързана с проблемите на съвременното робство и експлоатацията на труда.
„Стратегията за прилагане на пазара на труда в Обединеното кралство 2019/20 съобщава, че селското стопанство е изложено на най-голям риск от съвременното робство в Обединеното кралство“, казва тя пред Emerging Europe.
„Работниците мигранти най-често са под милостта на своите спонсори, които им помагат да дойдат във Великобритания. Високите разходи за таксите за кандидатстване за виза и изискването за финансови доказателства оставят мигрантите уязвими да разчитат на своя работодател. Например мигрантът може да отговори на финансовите изисквания или като покаже, че има поне 1270 британски лири по банковата си сметка, или като поиска от работодателя да удостовери издръжката за тях. Не са много нискоквалифицираните сезонни работници, които могат да спестят тази сума, така че очевидно трябва да помолят работодателите си за помощ.“
Като такива повечето сезонни работници разчитат на работодателите си, за да получат виза и транспорт до Обединеното кралство.
„Повечето от тях не говорят добре английски или изобщо“, добавя Шевченко. „Освен това визовата система не позволява на сезонните работници да сменят работодатели или категории труд. Това означава, че веднъж в Обединеното кралство сезонните работници са свързани с работодателя си и не могат да го напуснат. Това прехвърля властта в ръцете на работодателите и позволява злоупотреби и съвременно робство.“
Разширяването на схемата следва дълъг период на преговори с Националните съюзи на земеделските производители и Асоциацията на доставчиците на труд във всички части на Обединеното кралство и по-специално признаването на необходимостта от допълнителна сезонна работна ръка в Шотландия за подпомагане на местните селски икономики и известните производители на меки плодове.
Според главния секретар на Министерството на финансите Стив Баркли, фермерите и производителите играят решаваща роля през цялата година за осигуряване на пресни британски качествени продукти за обществеността.
Но Обединеното кралство се сблъска със сериозен недостиг на земеделски работници през 2020 г., тъй като ограниченията, наложени от пандемията, попречиха на временните работници от ЕС да пътуват до страната. Оценките за недостига варират от 70 000 до 90 000 работници. Много големи селскостопански фирми прибягват до чартърни полети, за да привлекат работници.
През 2019 г. 98 на 100 от работниците във Великобритания са мигранти от ЕС, предимно от България и Румъния. Тъй като работниците от ЕС вече са изключени от пазара на труда, освен ако не печелят 25 600 британски лири годишно – далеч под заплащането за селскостопански труд – 30 000 визи за селскостопански работници могат да предложат известна глътка въздух за земеделския сектор на Обединеното кралство.
Но предвид разходите за краткосрочните сезонни работни визи, както и бюрократичните препятствия пред кандидатите, фермерите в Обединеното кралство може да нямат друг избор, освен да наемат местни жители.
