Вирусът на морбили – познат от древността

Вирусът на морбили – познат от древността

СПОДЕЛИ

Морбили е инфекциозно заболяване, което се причинява от морбилния вирус – Measles virus. Синоними на заболяването са още дребна шарка и брусница. Морбили е познато заболяване още от дълбока древност, като инфекциозната природа на заболяването е доказана още през 1748г. от Франсис Хоум, който успял да зарази здрави деца с кръв, взета от болен в острия стадий на заболяването.

Попаднал във външна среда вирусът е слабо устойчив и загива много бързо, при температура 20-35 градуса. За разлика от това добре се съхранява при 4 градуса, а при минус 20 до минус 70 градуса запазва инфекциозната си активност от няколко месеца до година. Светлината и особено ултравиолетовите лъчи го инактивират много бързо.

Заболяването, което причинява вирусът е характерно за хората – антропоноза. Това означава, че елиминирането на заболяването при хората ще доведе до цялостното му ерадикиране, тъй като не се среща по животните. Тази елиминация се осъществява чрез прилагането на ваксини, по подобен начин на елиминирането на едрата шарка – вариола.

Възприемчивостта е всеобща, като боледуват предимно деца след 6-месечна възраст. Новородените от майки, които са преболедували или имат напрегнат имунитет от ваксината, получават чрез плацентарния кръвоток готови антитела, които ги защитават до 6-9 месец след раждането.

Заразяването се осъществява по въздушно-капков и контактно-битов път (досег със заразени предмети), като се смята че е възможно и заразяване през конюнктивата. Инкубационният период е от 7 до 21 дни, средно 10-11 дни. Безсимптомно протичане е рядко и се наблюдава при 6 до 17% от неболедувалите.

За поставяне на диагнозата се изследва носен или гърлен смив (натривка с тампон на лигавицата), също така кръв и урина в първите дни от началото на заболяването.

За серологична диагноза се изследва кръв. Поради задължителната имунизация диагностична стойност има доказването с метода ELISA на IgM-антитела или титриране на две серумни проби в началото на инфекцията и след две седмици. Реакциите се приемат за положителни, ако има поне четирикратно нарастване на титъра на антитела във втората серумна проба. Съвременното направление в диагностиката на вируса е използването на обратно-транскриптазна полимеразно-верижна реакция (RT-PCR).

Източник: Puls.bg

avatar