Любимият на цяла България актьор Васил Михайлов навърши 83 години.
Васил Михайлов на 6 април празнува 83 със семейството си, но на 19 април излиза в клуб „Максим“, за да изиграе Абел Знорко в „Енигматични вариации“ – култовата пиеса на Ерик-Еманюел Шмит.
„Едно време исках да ставам оперен певец. На 17 вече изпълних Иван Сусанин за конкурс. Анна Томова-Синтова беше в съседната гримьорна и доста я бях изплашил. Маята в Стара Загора е за изкуство. Още помня заслужилата артистка Рене Йорданова като Чочосан – направи си харакири, а арията й продължи 20 минути. Христо Бръмбаров, учител на Гяуров, Гюзелев, Павел Герджиков и Гена, ми каза: „Млъкваш за три месеца с това голямо гърло – ще си искаш само хляб и вода – и започваме.“ Но вече бях снимал първия си филм – „Хроника на чувствата“ на Любо Шарланджиев – при това в химкомбината в Стара Загора. Бях лош там – бая се притесних, че ще ми тръгне на отрицателни роли. Борис Дюлгеров, един от старите актьори, е сред виновниците да вляза в този занаят. Тогава бяха само четири-пет души артисти от Стара Загора, а сега са 150″, разказвал е Петко Войвода пред „Стандарт“.
Роден през 1938 г. в Стара Загора, той завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Ролите му в киното и театъра са многобройни – близо 100 на екрана и над 100 в театъра.
Първата му изява на сцената е, когато той е едва на 24 години. Изиграва Боян в „Боян магесникът“ на Кирил Христов, под режисурата на Анастас Михайлов. В киното дебютът му е в „Хроника на чувствата“ на Любомир Шарланджиев.
Работил е от шлосер до директор на театър и депутат (1990). Преди да покаже таланта си като актьор е бил три години шлосер матричар в завод „Светлина“ в родния му град.
Ролята, която му носи най-голяма слава е тази на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“, но запомнящи са още изявите му като Кубрат в „Ханът и империята“, „Тайната вечеря на Дякона Левски“, „Денят на владетелите“, „Краят на песента“, „Приятелите ме наричат Чичо“. Той е и Сюлейман Ага във „Време разделно“.
Носител е на множество български и чуждестранни награди, сред които: „Златен век“ – огърлие на Министерство на културата, „Награда за мъжка роля“ – във филма „Герловска история“ на Десети фестивал на българския филм – (Варна, 1971 г.) и др.
Актьорът отказва „Икар“ за цялостен принос заради липсата на достатъчно грижа от страна на държавата към сценичното изкуство.
През 2019 г. Васил Михайлов е предложен да получи орден „Стара Планина“ – първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
Година по-рано получава и наградата „Паисий Хилендарски“, която се присъжда за стимулиране на български творци, свързани с историята и традициите ни от комисия, която по традиция се председателства от шефа на БАН.
„Щастлив съм, че точно тази награда ме споходи“, каза тогава известният актьор. -„Все пак аз още съм на кон, не съм слязъл от коня, благодаря, че навреме ми я давате“, пошегува се той.
