Властта на талибаните в Афганистан обяви, че възобновява практиката на публичното убиване на жени с камъни, съобщава в. „Гардиън“.
„Ще бичуваме жените. За изневяра ще ги убиваме публично с камъни„, заяви върховният лидер на талибаните Хибатула Ахундзада в обръщение, излъчвано пряко по афганистанското радио и телевизия.
„Можете да го наречете нарушение на правата на жените. Публичното убиване с камъни за прелюбодеяние противоречи на вашите демократични принципи. Но аз представлявам Аллах, а вие представлявате Сатаната„, добави Ахундзада.
Откакто поеха властта през август 2021 г., талибаните отмениха съществуващите правосъдни закони, заменяйки ги със своето фундаменталистко тълкувание на шериата. Още в първите дни на своето управление те забраниха на жените да посещават училища, да влизат в барове, фитнеси и дори в таксита.
През изминалата година назначени от талибаните съдии са наредили 417 публични бичувания и екзекуции, твърди Afghan Witness, изследователска група, наблюдаваща правата на човека в Афганистан. От тях 57 са жени.
През февруари тази година бяха извършени и първите публични екзекуции на стадиони в провинциите Джаузджан и Газни. Режимът призова хората да присъстват на наказанията „за урок“, но забрани филмирането или фотографирането им.
Убиването на жени с камъни е възприета и обичайна практика в страните, приели шериата. Разликата е, че там екзекуциите нямат организиран „зрелищен характер“. Наказанието се налага за „прелюбодействие“, когато съдиите преценят, че бичуването е недостатъчно.
Ислямското право има доста „размити“ тълкувания на прелюбодеянието.
Жена, станала жертва на изнасилване, може да бъде осъдена на убиване с камъни. Според ислямския закон, изнасилената не е направила всичко по силите си, за да се защити и се е съгласила с акта на прелюбодеяние, извършвайки изневяра.
Според ислямския закон осъдените на убиване с камъни първо поставят в дупка, която след това се зарива с пръст. На показ остава главата, а понякога и раменете. След това избрана група хвърля камъни по обвиняемия. Размерът на камъните е строго определен от закона, „за да се гарантира, че екзекуцията няма да приключи твърде бързо, но и няма да отнеме твърде много време“.
За осъдените е оставен малък шанс. Онези, които „успеят да избягат от дупката по време на пребиване с камъни, могат да бъдат освободени„. Измъкването от тежката пръст е трудно осъществимо след първите няколко удара по главата.
