За първи път световноизвестният американски актьор Джон Малкович ще играе на българска сцена на 16, 17 и 18 февруари 2023 г., в Народния театър „Иван Вазов“.
Преди София, “В самотата на памуковите полета” ще се играе премиерно на сцената на фондация “Онасис” в Атина, после у нас и оттук спектакълът тръгва на световно турне и може да бъде видян в много различни страни.В оригиналния текст Дилъра е описан като чернокож мъж, но режисьорът Кулябин решава в този спектакъл да бъде изигран от бяла жена (Ингеборга).
Известната пиеса на Бернар-Мари Колтес „В самотата на памуковите полета“ е написана през 1985 г., четири години преди драматургът да почине от СПИН. Френският театрален изследовател Патрис Павис намира в нея допирни точки с философските диалози на Платон и Дидро, а самият Колтес я нарича „философски диалог в маниера на ХVІІІ век“. Действието се развива „от другата страна на времето“ – в тъмните часове на нощта, когато се срещат един Дилър и един Клиент и се оплитат в опасна игра на купуване и предлагане, в която властват страхът, желанието, сексуалността, потиснатата вина и агресията.
Обектът на „сделката“ остава смътен и неназован. Пази се някаква болезнена тайна, която не може не само да бъде изказана, но и смирена с вътрешната мяра за добро и зло, за правилно и неправилно. Диалогът прилича на драматизиран монолог на последователно излагане на философски тези; разменят се реплики и аргументи по правилата на трактат по логика или право. Отвъд привидната непроницаемост на текста – с неговия поетичен език и словесна изисканост – се утаяват темите за любовта като копнеж и невъзможност; за търговията като доминиращ модус на човешки взаимоотношения; за желанието – като нещо срамно, скрито, болезнено и самоунищожително; и в крайна сметка за самотата… Памуковите полета се споменават само веднъж в текста на Колтес. Може би тази прекрасна метафора, в която има красота и обреченост, се ражда по време на неговото последно пътуване до Мексико, няколко години преди смъртта му.
По думите на режисьора на спектакъла, Тимофей Кулябин: „Представлението е за сексуалната перверзия, за скритото желание, което в много днешни общества е наказуемо. На сцената има двама актьори – Ингеборга Дапкунайте и Джон Малкович, но не и двама герои. Зрителите са потопени в подсъзнанието на човек, който физически не присъства на сцената. Той живее в ужасна вътрешна дисхармония, защото е осъзнал, че сексуалното му желание е престъпно. Но това е неговата природа, с която той не може да се бори. Иска да го признае пред себе си, но не може, защото е едновременно страшно и опасно. Случващото се на сцената е проекция на неговото съзнание, на кошмара, в който той се опитва да се помири със себе си. Затова измисля двама персонажи – продавач и купувач, две същности, които се борят. Колкото по-напред отиваме в историята, толкова по-добре разбираме за какво става дума. Актьорите сменят ролите си и след известно време осъзнаваме, че това е вътрешният монолог на един човек. Последният диалог преди трагедията…“
В представлението участват и петима видеооператори, които в реално време снимат случващото се на сцената. Прожектираните детайли се наслагват върху театралната картина. Смесването на живо и пресъздадено времепространство рефлектира раздвоеното съзнание, опита за дистанциране и абстрахиране от реалността, но и нейната тегнеща валидност.
„В самотата на памуковите полета“ е поставяна у нас през 90 -те години от режисьора Здравко Митков,с участието на Ивайло Герасков и Андрей Баташов.
