На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на небесния покровител на българския народ – свети Иван /Йоан/ Рилски Чудотворец.
Свети Иван Рилски Чудотворец е патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, който чества днес и храмовия си празник. В рилсакта обител се мощите на светеца.
Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър“, под връх Руен във Влахина планина. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).
След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
От 1469 г. мощите на светеца са върнати в обновения Рилски манастир.