Българската православна църква чества днес Възнесение Христово или Спасовден. Празникът винаги се пада в четвъртък на 40-ия ден след Възкресение.
Според Евангелията в продължение на 40 дни след Възкресението си Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден той се изкачва заедно с учениците си и майка си на Елеонския хълм до Ерусалим и пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница.
Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият. А мъжете не вършат селскостопанска работа.
На този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои католически държави Възнесение е официален празник и почивен ден.
Именици на Спасовден са хората, носещи имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир.
Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на “оня свят”.
Вярва се още, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.
Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила.
Със сигурност всеки от нас е чувал популярният израз „Те ти, булка, Спасовден“. Използваме го, когато се случи нещо изненадващо, което никой не е очаквал.
Той е свързан с народните вярвания, че само в нощта срещу Спасовден се лекува безплодие при невестите. Според поверието, в нощта срещу празника булката, която иска да зачене, трябва да преспи под цветето росен. С нея задължително трябва да бъде мъж, с когото нямат кръвна връзка.
Двамата оставят върху червен месал пита, бъклица с вино и сварена кокошка. Задължително прекарват нощта в пълно мълчание, а преди да се обадят първите петли трябва да побегнат към селото, без да погледнат назад.
Вярва се, че безплодието е останало под росена. Какво са правили двамата през нощта, не се обсъжда никога. Приема се, че ако жената зачене след този „ритуал“, то се дължи на магически сили и не се смята за прелюбодеяние.
На практика това е било един деликатен начин на довъзрожденското българско общество да се справи с проблема с бездетието – тъй като не винаги проблемът е бил в жената. Покрай това вярване – че в нощта срещу Спасовден може да се изневери с чужд мъж, са се появили доста народни ракази. Всички те завършващи по един и същ начин – с „Те ти, булка, Спасовден“, по правило изречени от мераклията мъж.
