България е осъдена да плати 1 635 875 евро плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени. на Симеон Сакскобургготски. Това съобщава Европейският съд по правата на човека в Страсбург с днешна дата.
Преди 2 години съдът даде възможност в рамките на 6 месеца държавата и Сакскобургготски да постигнат договорка за обезщетение, което българското правителство да изплати за причинените на семейството материални щети. Към онзи момент съдът присъди единствено 5 хил. евро разноски по делото, които правителството трябва да плати.
В сегашното решение съдът припомня, че вече е решил да определи обезщетение за ищеца заради претърпените вреди с налагането на мораториума. Приема, че с него е нарушена конвенцията за правата на човека, която защитава собствеността. Постановява още, че е нарушено правото на справедлив съдебен процес, тъй като мораториумът не е можело да бъде обжалван. Действията на българските власти са поставили непропорционална индивидуална тежест върху Сакскобургготски и сестра му.
Наследниците на българския цар Борис III (1918-1943) получиха дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ през 2002 г. с решение на правителството, оглавявано от сина на царя, престолонаследникът Симеон Сакскобургготски. Година по-рано той основа Национално движение Симеон Втори (НДСВ), което спечели изборите. Така се стигна до ситуацията, в която имотите бяха върнати от кабинета „Сакскобургготски“, подкрепян от НДСВ и ДПС.
Дворецът „Врана“ пък беше върнат от тогавашния кмет на София Стефан Софиянски с мотива, че изпълнява решение на Конституционния съд (КС). Става въпрос за решението му от 1998 г., с което беше обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I (1887-1918) и Борис III и на техните наследници от 1947 г.
В началото на първия кабинет на Бойко Борисов през 2009 г. Народното събрание прие мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе.
Мораториумът беше замислен като временна мярка.
