С много настроение, песни и танци каменското село Тръстиково отбеляза своя 150-годишен юбилей. Оркестър Веселие, ТА „Здравец“ – гр. Камено, нестинарите Марче и Михо Трифонови, бургаските актьори Ива Трифонова и Валери Еличов, както и местни дейци бяха само част от богата програма.
„С огромно вълнение искам да ви поздравя със 150-годишнината от създаването на нашето любимо село Тръстиково. Благодаря искрено за безрезервната подкрепа на общинската администрация, без която и днешния празник нямаше да бъде същия, нашето село нямаше да има този облик“, каза кметът на селото Иванка Драгова.
Тя връчи почетни грамоти на дълголетниците в населеното място, сред които и бившия кмет Кръстю Бачев.
Гост на събитието беше кметът на Община Камено Жельо Вардунски, който честити празника на местните жители.
Село Тръстиково е едно от китните села на Община Камено, събрало през годините различни националности и бит. Руски, английски, иракски граждани дават колорит в тихото и на пръв поглед скучно ежедневие.
Днес под звуците на оркестъра жителите на Тръстиково показаха как езиковите бариери падат. Дългото хоро, извило се на целия площад, събра всички в празничното настроение.
Ето и кратка история на селото:
Главната роля за създаването на сегашното село Тръстиково е на българина Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Революционер от Старозагорски район, той закупува 16 000 дюлюма земя от черкезина Исмаил бей от землището на днешно Тръстиково /местността Юрутлука – на разстояние около 1 км от сегашното село, със 100 къщи/, чрез привличане на свои роднини и познати приемат неговото име Сазлъкьой
Още през 1874 г. сазлъкьойци откриват първото училище, настанено в малка къща. През 1882 г. със свои средства и труд те построяват нова удобна сграда с четири стаи за училище, която по-късно служи за община, кметство и читалище. В близост до него построяват и църква на име „Св. Димитър”. Затова и закрилника на с. Тръстиково е Св. Димитър. През 1933 г. е построена новата църква. Голямата заслуга за направата на Божия дом, за строителството на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов, кмет на селото и народен представител. За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.
През 1940-1941 г. е завършено сегашното училище и се откриват прогимназиални класове. През 60-те години се открива и осмолетка (основно училище) за учениците от селото и съставните села. Открива се в нова сграда и се обзавежда детска градина за предучилищно възпитание на децата от общината.
От Освобождението до 1910 г. общината била в с. Русокастро. От 1910 г. до 1934 г. Тръстиково е самостоятелна община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградстко през 1912-1913 г. по време на Балканската война. По решение на Министерския съвет през 1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на Сазлъкьой и от същата година селото приело името Тръстиково. От 1934 г. до 1952 г. общината е в с. Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт.
През 1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов. През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи.
През 1948 г. се създава ТКЗС, което през 1950 г. се масовизира. През 1958 г. Тръстиково става център на обединено ТКЗС, в което влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлизат механизацията и агротехниката – добивите са рекордни. През 50-те години се посторява настоящата сграда на кметството – тогава община. По това време се създава и машинно-тракторна станция с район от 13 селища. През 60-те години се изграждат административни сгради на ТКЗС и търговската организация. В Тръстиково по това време има общинска болница с родилно отделение, аптека и изкупвателен пункт за животни.
Селото се въздига и в културно отношение, като най-голям е приноса на основаното през 1927 г. читалище „Народна Пробуда” под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев. Петдесет години по-късно, през 1977 г. читалището, вече с утвърдени традиции, тържествено отбелязва своя половин вековен юбилей.
60-те и 70-те г. на 20 век се считат за период на най-голям възход на с. Тръстиково. В селото, освен поминъка – търговия и стопанство, успешно се развиват просветата, културата и на голяма висота художествената самодейност .
