България ще ползва опита на Франция за въвеждане на опростена процедура за развод по взаимно съгласие.
“Започнахме консултации и се надявам да стигнем до извода, че подобна реформа ще бъде от полза за хората и ще облекчи работата на съдилищата”, заяви пред “Труд” юристът Филип Попов (БСП), който е член на правната комисия в парламента.
В момента у нас дори и със споразумение, съпрузи, които искат да разтрогнат брака си, трябва да се явят в насроченото открито съдебно заседание и да заявят в съдебна зала, че желаят да се разведат. В противен случай, при отсъствие на един от съпрузите без уважителна причина, производството се прекратява.
Разводът пред нотариус ще става подобно на изповядването на сделка, като с едно ходене в кантората ще се парафира споразумението между съпрузите. И в момента то включва родителските права, местоживеенето на децата, имотните отношения, ползването на семейно жилище и издръжка на съпруг при необходимост, както и промяната във фамилното име.
Облекчената процедура във Франция по прекратяване на брака отнема 40 дни, като този срок е значително по-кратък от средната продължителност на бракоразводните дела не по вина на някой от съпрузите у нас,пише специализираното издание Правен свят.
Френският опит е приложим и в редица други държави членки на Европейския съюз. В Латвия, например, бракът може да бъде прекратен, ако е разстроен и съпрузите са постигнали споразумение за прекратяването му, като пред нотариус се подаде общо искане, подписано и от двамата. Ако съпрузите имат общо ненавършило пълнолетие дете или общо имущество, към молбата трябва да бъде приложено писмено споразумение за упражняването на родителските права, издръжката му, режима на лични отношения и подялбата на общото имущество.
В Испания производството за развод може да бъде образувано по молба на единия от съпрузите, по молба на двамата съпрузи, както и по молба на единия от тях, придружена със съгласието на другия. Във втория случай и ако от брака няма непълнолетни деца съпрузите могат да представят и пред нотариус споразумението във връзка с мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на семейното жилище, грижите за децата и тяхната издръжка, подялбата на общото имущество и всички плащания на издръжка между съпрузите.
