Румен Радев отдаде почит пред паметта на жертвите на комунистическия режим в България пред Мемориала на жертвите на комунизма в столицата. Това се случва за първи път.
Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества от 2011 г., на 1 февруари, по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, генерали, общественици. Присъдите са изпълнени същия ден.
По време на своя първи мандат Радев нито веднъж не отдаде почит на хилядите погубени българи и разбити съдби по време на тоталитарния комунистически режим. Държавният глава предпочете обаче да направи това преди гражданското честване на тази дата, което започна днес точно в 11 часа.
Т. нар. Народен съд е извънреден съдебен орган. създаден след окупацията на Царство българия от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г- април 1945 г. като в резултат на дейноспа му е обезглавен държавният, политическият и военен елит на страната.
Румен Радев пусна послание на страницата си във Фейсбук. Ето какво написа президентът:
Крайно време е да спрем да делим загиналите за България на „свои“ и „чужди“ и наш неотменим дълг е да почитаме паметта на всяка невинна жертва на всеки режим. От действията ни зависи да изцерим раните на разделението, така че трагедиите, белязали нашата история, никога повече да не се повтарят. Само единни можем да градим общество и държава, в която достойнството и свободата са гарантирани за всеки.
На 1 февруари 1945-а Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд изпращат на разстрел около 150 души от българския политически и военен елит. След екзекутираните са трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.
Част от разстреляните на 1 срещу 2 февруари 1945 г. държавници и военни:
Принц Кирил Преславски – регент, брат на цар Борис III
Проф. д-р Богдан Филов – историк, археолог, регент, бивш министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов – регент и военен министър
Проф. Александър Станишев – български хирург, лекар и учен със световна известност, министър на здравето
Димитър Шишманов – дипломат, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов – племенник на Иван Вазов, капитан – командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста „за храброст“ и орден „Австрийски орел“.
Д-р Иван Бешков – брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата световна война, с два ордена „За храброст“, депутат, министър на земеделието.
Александър Сталийски – виден юрист, министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов – учен, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев – министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев – началник на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов – български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев – военен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш – глaвен инспектор на войската и началник на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев – командир на Трета българска армия
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов – командир на Четвърта българска армия
Генерал-лейтенант Никола Наков – командир на Първа българска армия
Генерал Никола Жеков – командващ българската армия през 1915-1918 г.
Генерал-лейтенант Димитър Айранов – командир на ВВС
Контраадмирал Асен Тошев – командир на Морските войски
Ген. Борис Димитров – герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г.
За периода 20 декември 1944 г. – 2 април 1945 г. съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са арестувани 28 630 души (това са официални данни, а според изследователи те са много повече).
Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен. По време на Нюрнбергския процес срещу Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди.
Сред убитите е братът на цар Борис III – княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава цар Симеон II. Разстреляни са и тримата премиери – Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент – генерал Никола Михов, също е сред зверски умъртвените.
Между осъдените на смърт са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. край Орландовци, извън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като „Кървавият четвъртък“ – изпълнени са първите официални смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и започва избиването на голяма част от тогавашния елит на нацията.
Официално присъдата на осъдените се чете в късния следобед на 1 февруари около 16.30 ч. Излъчва се по радиото, но много от роднините на арестуваните вече са изселени из страната, където радиото в ония години е било лукс, а достъпът до съдебната зала е бил строго ограничен. Вестниците излизат със закъснение на следващия ден – 2 февруари. Тогава присъдите отново са прочетени по радиото – когато регентите, министрите и депутатите са вече разстреляни.
Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с преврата на 9 септември. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.
Навързани на вериги, осъдените на смърт са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор и свещеник.
Народният съд започва да действа, след като на 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Още в този ден председателят на Народния комитет на Отечествения фронт (ОФ) Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така трябва да се създаде представата, че той е дело на всички партии, влизащи в ОФ, и се подкрепя от широки обществени среди. В началото на октомври 1944 г. ОФ започва да изпраща следователи по места за провеждане на дознанията във връзка с Народния съд. Те са одобрени предварително от ЦК на Българската работническа партия (комунисти).
На практика с Народния съд властта на Отечествения фронт узаконява започналите веднага след преврата на 9 септември 1944 г. масови убийства без съд и присъдa.
Някои изследователи посочват най-малко 18 000 жертви на комунистическия терор – убити и безследно изчезнали – в първите месеци на режима. Управлението тогава всъщност използва извънредната съдебна процедура за разправа с противниците на съветизацията и комунизацията на страната.
