Руският президент Владимир Путин обяви в понеделник , че Москва признава самообявилите се „народни републики“ в Донецк и Луганск.До момента Русия официално признаваше двете територии за част от Украйна.
Путин подписа секунди след изявлението си както укази за независимостта им, така и договори за взаимопомощ и сътрудничество с лидерите на „ДНР“ и „ЛНР“.
„Във връзка с призивите на ръководителите на ДНР и ЛНР, Министерството на отбраната на Руската федерация да гарантира, че въоръжените сили на Руската федерация на територията на републиките изпълняват мироопазващи функции до сключването на споразумението „, се казва в президентския указ.
Районите на Донецк и Луганск са окупирани от 2014 г. от проруски сепаратисти, подпомагани от Москва, и наричат себе си „Донецка народна република“ (ДНР) и „Луганска народна република“ (ЛНР). Те не са международно признати.
Законните украински власти от 2014 г. нямат достъп до районите, превзети от сепаратистите, а териториите периодично се обстрелват от двете страни. Русия предостави руско гражданство на много от жителите.
Решението на Путин идва след масирано струпване на руска военна техника и 150 000 войници по границата с Украйна. Москва трети месец обяснява това с военни учения.
Действията на Путин означават, че за Русия „републиките“ вече са независими, а и че те имат с Москва договори за сигурност.
Признаването на отцепилите се региони в Източна Украйна от руския президент Владимир Путин за независими държави бе посрещнато с остри критики в чужбина.
ЕС и НАТО осъдиха решението на руския президент Владимир Путин да признае независимостта на Донецк и Луганск.
ЕС ще отговори със санкции срещу замесените в това незаконно действие, се посочва в общо изявление на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен.
САЩ обяви налагането на санкции срещу сепаратистки региони на Източна Украйна, предаде АФП. Байдън ще подпише указ, насочен към забрана на инвестициите, търговията и финансирането на ДНР и ЛНР, се казва в съобщение на Белия дом.
Британският премиер Борис Джонсън също нарече признаването на сепаратистките региони в Източна Украйна от руския президент Владимир Путин нарушение на международното право и на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Властите в Литва, Латвия и Естония – трите членки на НАТО, които са бивши съветски републики – настояват за незабавни санкции срещу Русия.
Украйна и Русия – най-новата история на един конфликт
Украйна обявява своята независимост на 24 август 1991 г. Четири месеца по-късно, СССР официално спира да съществува, а суверенитета на държавата е признат от международната общност.Украйна се отказва от наследения ядрен арсенал в полза на Русия, в замяна на гаранции за суверенитета и териториалната ѝ цялост.
Войната в Донбас (наричана също Война в Източна Украйна) е въоръжен конфликт в географската област Донбас в източната част на Украйна.
Сегашната криза тръгва от края на 2013 г., когато президентът Виктор Янукович се отказва от споразумението за асоцииране с Европейския съюз и приема икономическа и финансова помощ от Русия. Това отключва масови протести с искане да се запази европейският път на страната. Украинският Майдан, както е известен, продължава три месеца с бурни събития в Киев и десетки жертви. В края на февруари 2014 г. Янукович е свален.
Москва не признава смяната на властта.В Източна Украйна, където преобладават етническите руснаци, започват бунтове на проруски сепаратисти, които Русия подкрепя. През април в части от Донецка и Луганска области се установяват две отцепнически републики. Оттогава обстрелите между сепаратистите и украинската армия почти не спират. Подписани са споразумения, които не решават конфликта, взел досега около 14 000 жертви.
Въоръженият сблъсък се превръща в същинска война. И двете воюващи страни използват тежко въоръжение включително танкове и артилерия.
Отделен епизод на противопоставянето е анексирането на Крим от Русия, през пролетта на 2014.
На 27 февруари маскирани руски войски без отличителни знаци превземат Върховния съвет (парламента) на Крим и завладяват стратегически обекти в Крим, което довежда до избирането на проруското правителство в Крим .Русия твърди, че резултати от референдум в Крим и Севастопол оправдават анексацията.
Почти всички държави по света, включително България, не признават анексирането и то струва на Москва международни санкции.
Сред признаващите Крим за руски са: Армения, Беларус, Боливия, Куба, Северна Корея, Никарагуа, Судан, Сирия, Венецуела и Зимбабве.
От пролетта на 2021 г. Русия започва да струпва войски край границата с Украйна и събужда опасения за нова агресия. ЕС, САЩ и НАТО настояват за изтегляне. Москва твърди, че се водят военни учения и не смята да напада.
В края на годината президентът Владимир Путин поставя конфликта на ново ниво. Той иска от НАТО и САЩ гаранции за своята сигурност, сред които Алиансът да изключи приемането на Украйна и да изтегли войските и оръжията си от страните в пакта, които са приети след 1997 г.
