Тази нощ в 3 ч. преминахме към лятното часово време, което означава, че местим стрелката на часовнииците с час напред.
Смяната на стрелките на часовника в рамките на Европейския съюз се управлява от директива на Европарламента и Съвета на ЕС. Текстът предвижда във всяка държава членка на ЕС периодът на лятното часово време да започва в 1 ч. по Гринуич в последната неделя от март и да завършва в 1 ч. по Гринуич в последната неделя от октомври.
През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан – 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015).
В периода 2011-2014 Русия остава целогодишно на лятното часово време, но след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев, правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и части от Украйна (областите Донецк и Луганск). Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и т.н. „Севернокипърската турска република“ (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част действа т.нар. „Малайзийско часово време“).
