През 1903 година в България ваксинацията срещу едра шарка става задължителна – страната е сред първите, въвели задължителната имунизация. И сред първите, победили смъртоносната болест.
През май 1980 година Световната здравна организация (СЗО) обявява пълна победа над едрата шарка. Смъртоносна болест, която върлува от векове и взема милиони жертви.
Последният регистриран болен е готвач от Найроби, Кения. Спечелената битка срещу болестта вариола е най-голямото постижение в историята на СЗО, пише „Дойче веле“.
Спечелената битка срещу болестта вариола е най-голямото постижение в историята на СЗО. Ваксината срещу нея е открита от британския лекар Едуард Дженар през 1796 година и това е всеизвестен факт. В България имунизацията срещу едра шарка става задължителна през 1903 година, а последният случай датира от 1926. Много преди това обаче е прилагана подобна техника, която по-късно застава в основата на откритието.
По пътя на тази велика победа над смъртоносната болест значителна роля играе и друг британец, чието име не е много известно – това на фермера Бенджамин Джести, който отглежда крави. На надгробния му паметник вдовицата му нарежда да изпишат „Първият човек, който приложи имунизацията срещу едра шарка“. А каква е историята зад този надпис?
Бенджамин Джести е роден през 1737 година, живял е в едно село в графство Дорсет. Самият той е изкарал „кравешка шарка“. Когато селото му е пламнало от епидемия през 1789 година, се е чувствал защитен от болестта. Той приложил метода на инокулация върху жена си и двамата си сина, вземайки материал от болна крава. Семейството оцелява.
Точно този принцип е в основата на ваксината, официално открита от д-р Едуард Дженар през 1796 година. През 1799 година е създаден Противовариолен институт в Лондон. Светът най-сетне се сдобива с оръжие срещу болестта, която продължава да взима множество жертви и през ХХ век. 15 милиона са заразените само през 1967 година, 2 милиона от тях умират.
„Ликвидирането на вариолата в световен мащаб е най-голямата победа на СЗО досега – не само заради ефикасността на самата ваксина, а и заради усилията, положени от богатите страни да помагат на бедните, за да се сдобие цял свят с препарата.
Остава открит въпросът дали и днес, в пандемията от Ковид-19 и с вече откритите ваксини, решението ще стигне до всички – включително и до най-бедните страни.
КОИ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛИ ИМУНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ?
Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст:
- всички новородени се имунизират с ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ и срещу хепатит Б до изписването им от родилния дом
- от втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина
- ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина, втора доза се прилага от първия месец и трета доза от шестия месец
- между 7 и 10 месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба
- от тринадесетия месец децата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит
Реимунизации
- от дванадесетия месец – реимунизация срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след прилагане на третия прием
- от шестнадесетия месец – реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием
- на 6 г. възраст – реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит
- на 7 г. възраст – реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
- на 11 г. възраст – реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
- на 12 г. възраст – реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и реимунизация срещу тетанус и дифтерия
- на 17 г. възраст – реимунизация срещу тетанус и дифтерия
- при навършване на 25 години, както и на всеки 10 години след това – реимунизация срещу тетанус и дифтерия
При всички здравноосигурени лица с избран личен лекар задължителните имунизации и реимунизации се извършват от личния лекар след преглед в деня на ваксинирането и са безплатни за пациента.
За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации и реимунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекцияна територията на областните градове.
Препоръчителни имунизации
Освен задължителните, съществуват и т.нар. препоръчителни имунизации. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Прилагат се на пътуващи в региони, в които съществува повишен риск от заразяване с определени ваксинопредотвратими инфекции; в региони, ендемични за дадените заболявания; на лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания и повишен риск от заразяване, и др. Тук се включват ваксини срещу хепатит А, хепатит Б, грип, коремен тиф, бяс, жълта треска, ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента) и с намалено антигенно съдържание на дифтерийната компонента, срещу морбили, паротит, рубеола, срещу менингококови, пневмококови, ротавирусни, хемофилус тип Б инфекции, инфекции с човешки папиломен вирус и др.
