На 24 ноември отбелязваме църковния празник на Света Екатерина – една от най-образованите жени на своето време, загинала заради вярата си в християнството едва на 18 години в началото на четвърти век.
В България е приета за покровителка на майките, а във фолклорния календар е описана като защитница от болести.
В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед.
Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“. В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита като пазителка от тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.
