На 21 ноември Православната църква чества празника Въведение Богородично.
Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си Свети Йоаким и Света Анна в Йерусалимския храм, за да служи на Бога. Преданието гласи, че родителите й били изпълнили обещанието, което дали пред Бога, още преди тя да се роди. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Праведните родители се върнали с роднините си в Назарет. Мария останала да живее в храма, като приела върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.
Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1-ви век. В наши дни семейното ходене на църква символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. Представени на бога, децата ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
На този ден, народът ни гадае какво ще е времето през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево – зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.