На 90-годишна възраст ни напусна една от най-обаятелните актриси от българската сцена и кино – Гинка Станчева.
Добива популярност през 1957 г. с ролята си във филма „Земя“ и е първата българска актриса на фестивала в Кан. Участва в редица филми, сред които „Любимец 13“, „Специалист по всичко“ и „Нощем с белите коне“.
Участва в дублажите на популярния испански сериал „Синьо лято“, както и на американския сериал „Малка къща в прерията“ по Българската телевизия. През 2002 г. е наградена с орден „Стара планина“ за изключителни приноси към българската култура.
Гинка е родена на 15 юни 1932 г. в София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва кариерата си в Драматичен театър в Благоевград в ролята на Блага във „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински, където работи до 1958 г.
С ролята си на Цвета от “Земя” с режисьор Александър Жандов Гинка Станчева омайва кинофестивала в Кан през 1957 година. 23-годишната българка се появява на премиерата в българска народна носия и омагьосва артелита в операта, където текат прожекциите. Сред знаменитостите на фестивала е самата Елизабет Тейлър, която в проява на ексцентричност дава прием с живи лъвове в клетки. Председател на журито е писателят Андре Мороа.
За нея “Земя” е вторият филм. Първият е “Хайдушка клетва”. Снимките и за двата филма прави по време на дебюта си в театъра в Благоевград. От вълнение на пробите за “Хайдушка клетва” младата актриса не може да спи – дори не е мечтала да снима заедно със своя кумир Апостол Карамитев. Като студентка единствена от колегите си има специалното разрешение на проф. Сърчаджиев да стои в Народния и да гледа играта на христоматийни за българския театър имена като Апостол Карамитев, Ирина Тасева, Маргарита Дупаринова, Мила Павлова, Йордан Матев.
