Депутатите одобриха въвеждането на задължителна съдебна медиация по определени граждански и търговски дела, приемайки на първо четене промени в Закона за медиацията. Против гласуваха само депутатите от „Възраждане“.
С промените спорещите страни ще бъдат задължени да участват в среща с медиатор, но не и да постигнат споразумение. При неизпълнение, ще бъдат налагани санкции.
Развод, решаване на спорове за родителски права, определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото, делба. Това са само част от 12-те случаи, при които се въвежда задължителна медиация. Т.е. хората, които имат подобен спор, преди да стигнат до съд, ще трябва да опитат да се споразумеят с помощта на медиатор.
Препращане на спор към медиация може да се извърши еднократно. За да започне процедурата, трябва да има разпореждане на съда.
Предвижда се създаване на съдебни центрове за медиация.
Служебният министър на правосъдието Крум Зарков обясни кои дела ще бъдат засегнати от промените.
„Това са разводите по чл. 49 от Семейния кодекс, разрешаването на спорове относно упражняването, разпределяне на ползване на собствената вещ по Закона за собствеността, парични вземания по същия закон, делбата и други дела, които много често се проточват в съдилищата без особен успех.
В търговското право сме предвидили изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност. Същото важи и за отговорността на управителя или контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди“.
За медиаторите няма изискване да са юристи. Най-общо, те трябва да не се осъждани, да са минали курс и да са вписани като медиатори в специалния регистър. Висшият съдебен съвет трябва да приеме наредба за възнагражденията им и другите въпроси около тях.
„Промените в Закона за медиацията са част от ангажиментите на страната по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)“, обясняват от Министерството на правосъдието. В плана(link is external) се предвижда „разширяване на използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове и въвеждане на медиация, задължителна по някои видове дела“ и „въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация“.
Ако страна не изпълни разпореждането на съда да участва в медиация, ще бъде наказвана като й се възлагат разноските по делото, независимо от изхода му. Ако и двете страни пречат на медиацията, ще си разделят разноските, независимо коя е спечелила делото.
Медиацията е доказано ефективна при:
- семейни спорове – напр. за уреждане на отношенията във връзка с раздяла/развод или продължаване с брачен договор; за отношенията между родителите и децата и във връзка с децата (родителски права, издръжка, режим на виждане, специфични предизвикателства); за имуществените отношения и омиротворяване на комуникацията занапред, при това запазвайки поверителността;
- спорове между наследници – напр. за разпределяне на наследственото имущество;
- спорове за недвижими имоти – напр. при продажба, в случаи на съсобственост;
- трудови спорове – на работното място и колективни трудови спорове, както и за уреждане на отношенията при прекратяване на трудово правоотношение;
- спорове в училищата – напр. между ученици и групи от ученици, между учители и ученици, между родители и учители;
- търговски спорове – напр. по повод сключването или изпълнението на търговски сделки или между съдружници;
- договорни спорове – напр. при договори за продажба, доставка, наем, заем, изработка, различни видове услуги;
- потребителски спорове – напр. при неизпълнение или при некачествени стоки/услуги;
- застрахователни спорове – между всички участници в застрахователното правоотношение, вкл. за договаряне на разумни частични обезщетения;
- спорове във връзка със застрахователни обезщетения – напр. за договаряне на размера им;
- спорове при строителство – напр. по повод забава или спор за качеството на изпълнението на строителството;
- при непозволено увреждане – за договаряне на обезщетение за пострадалия;
- спорове за интелектуална собственост – напр. при уреждане на последиците от нарушения на авторски права, търговски марки и т.н
