Пепелянка, усойница, смок, водна змия.. За повечето българи змийското присъствие се изчерпва с тези четири вида, но истината е друга.
Отровата на змиите в България не е достатъчно силна да убие здрав човек.Опасна е само за деца и възрастни със заболявания. Въпреки това повечето хора си представят змиите като лукави, коварни и отмъстителни влечуги.
Фантастичните легенди за смоци удушвачи на деца и добитък, за змии – кръвопийци и камъкохвъргачи, за развъдени от диверсанти кобри и мамби са в основата на негативното отношение на българите към тях.
Истината е, че змиите нападат само ако животът им е застрашен или са много уплашени. Техният “интелект” и “злоба” не се различават от тези на един гущер или костенурка. Повечето видове у нас са защитени от закона, а 9 са включени в Червената книга на България като редки и застрашени видове.
В България се срещат 17 вида змии от 4 семейства:
1 Змия червейница – Typhlops vermicularis;
2 Пясъчна (турска) боа – Erix jaculus;
3 Смок стрелец (синорник) – Coluber caspius;
4 Стрелушка (тънък стрелец) – Coluber najadum; 5 Смок мишкар – Elaphe longissima;
6 Леопардов смок – Elaphe situla;
7 Пъстър смок и подвид – ивичест смок (кощерица) – Elaphe quatuorlineata;
8 Вдлъбнаточел смок – Malpolon monspessulanus;
9 Жълтоуха водна змия – Natrix natrix;
10 Сива водна змия – Natrix tessellata;
11 Медянка – Coronella austriaca;
12 Котешка змия – Telescopus fallax;
13 Пепелянка – Vipera ammodytes;
14 Усойница – Vipera berus;
15 Степна (остромуцунеста,урсиниева) усойница – Vipera ursinii;
17 Аспида (каменарка) – Vipera aspis; изчезнала
18 Черноврата стрелушка – Coluber rubriceps.
Първият изследовател на змиите Васил Ковачев в своя труд “Херпетологична фауна на България”, издаден през 1912 г., отбелязва 12 вида. В края на 20-те години академик Иван Буреш съобщава за намирането на още два вида – турската боа и вдлъбнаточелия смок, а през 1934 г. заедно с Йордан Цонков публикуват сензационната новина за намирането на западноевропейската змия аспида (каменарка).
През 1958 г. е открита котешката змия, а 20 години по-късно и последният, 17-и вид – черновратата стрелушка. По богатство на видовото разнообразие на змии България заема едно от челните места в Европа. В Румъния например са открити 10 вида, в Полша – 4 вида, а в Швеция – само 3. Благодарение на годините изследователска дейност в момента може да се уточни почти точно кой вид къде е разпространен, на каква надморска височина, в коя планина или равнина живее, както и почти точната популация. Значително по-малки са познанията за биологията на змиите.
Количественият и качественият състав на храната, денонощната им активност, броят на снасяните яйца или ражданите малки (6 вида са живородни), сезоните на оплождане, снасяне, раждане или излюпването нa малките, числеността на отделните видове в природата и ред други въпроси са сравнително добре изяснени само за няколко по-честo срещани у нас видове.
Отровните видове са 6 – пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок. Последните два са съвсем безопасни, тъй като зъбите се намират навътре в устата и досегът с отровата е само при преглъщане. Пепелянката е най-разпространената отровна змия у нас. Среща се в цяла България в райони с надморска височина до 1500 метра. Дължината й достига 50-70 сантиметра, като отделни екземпляри могат да растат и до метър. Опашката е къса и свършва рязко. Главата на пепелянката е триъгълна и се характеризира с малко, половинсантиметрово рогче на носа, което я прави отчетливо разпознаваема от другите видове.
По-рядко срещана е усойницата. Тя живее на голяма надморска височина – от 800 до 2700 метра. Отделни екземпляри могат да слизат и по-ниско. Не е голяма змия, достига около половин метър дължина, има дебело тяло и къса опашка. Някои видове могат да бъдат и по-дълги, до 1 метър.
Източник: Гората. бг
