Проучванията на крепостта Русокастро приключиха в началото на м. октомври 2020 г. В резултат изцяло е разкрит донжонът на замъка, голям фрагмент от източната крепостна стена и съвсем нова правоъгълна кула.
Традиционно при процеса на проучване се събира всяка открита животинска кост. При анализа им археозоолога д-р Георги Рибаров се натъква на изключително интересна находка. Това е плешка от кон, открита в пласт от края на XIII- началото на XIV в. Тя е била подложена на термична обработка – месото е изядено след печене, което добре се вижда от характерната промяна на цвета на костта. След това, върху едната повърхност на плешката на три места има ясни следи от горене. Почти сигурно е, че става въпрос за притискане на нагорещено желязо с кръгло сечение по повърхността на костта. По този начин са прогорени три кръга, на равно разстояние един от друг, в линия.
Към настоящият момент работната хипотеза на проучвателите е, че става въпрос за ритуално действие – някакъв вид магия, която е напълно непозната като паралел в българската традиционна култура.
Не е изключена вероятността тази откритата находка да е свързана със съвсем чужда култура – възможно е татари или кумани да са извършили това документирано магическо действие.
Разкопките на крепостта Русокастро се изпълняват от Регионален исторически музей – гр. Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.
Средновековната крепост Русокастро се намира на 30 км. от Бургас в покрайнините на днешното селце Русокастро, Община Камено. Тя бе открита едва преди десетина години и все още не е проучена изцяло. Със сигурност обаче се знае, че допреди 600 години Русокастро е била най-могъщият страж на границата ни с Византия. На това място Средновековна България е удържала последната си военна победа преди да падне под турска власт.
През 1332 г. цар Иван Александър разгромява край Русокастро войските на византийския император Андроник ІІІ. Дебелите крепостни стени и високи кули пазят спомена за варварски нашествия и кръвопролитни битки. Името на древната крепост идва от червените скали, от които е изградена. Откритите глинени статуетки близо до нея са доказателство, че в праисторическата епоха тук съществувало едно от най-ранните светилища в Европа. Археолозите са датирали останките от V в.пр.Хр. Тогава най-вероятно е било изградено и първото укрепително съоръжение срещу нашествия на варварските орди.
Военачалникът избрал мястото за крепостта, е бил блестящ стратег, категорични са историците. Русокастро е издигната върху непристъпен хълм, от който може да се контролира цялата околност до хоризонта. Откъдето и да се зададе войска, тя няма как да остане незабелязана. Затова и крепостта е имала славата на непревзимаема цитадела. Дебелината на оцелелите крепостни стени е между 2 и 2,5 метра. Те са опасвали около 15 дка площ. Археолозите са открили голям културен пласт от Първото българско царство – цели жилищни квартали, военни съоръжения и обществени сгради, които доказват, че по това време Русокастро вече е бил център с изключително значение, убедени са археолозите. До момента са разкрити основите на крепостните стени, вътрешната крепост, наречена цитадела и помещение, което някога е било кула. Разкрити са и основите и на сграда, използвана за живеене, както и много керамични съдове, използвани в бита. От огромната порта с две врати е оцеляла само лявата половина и според експертите тя няма друг аналог у нас. Портата е била украсена допълнително с решетки, наречени катаратки, които са падали отгоре, за да пресекат вражеските набези. Според археолозите Русокастро може да се състезава по значимост с Перперикон. Мястото е уникално поради факта, че средновековната крепост е изградена върху древно тракийско светилище и векове наред е контролирала стратегически кръстопът между Северна и Южна България. На самия вход на крепостта са открити ниши, датирани от 8 в.пр.Хр. Те са били използвани от траките като подноси на дарове за боговете.
Смята се, че самата крепост е била изградена през V в. на стратегическа височина – природен феномен. Уникалното местоположение давало възможност да се контролират най-важните пътища в Североизточна Тракия – между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. За първи път името на крепостта Русокастрон се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.
На 18 юли 1332 г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с разгромяваща победа на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник. Вражеските войски са разбити, но един век по-късно идва и краят на славата на Русокастро.
Непревземаемата крепост е разрушена до основи при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в Югоизточна България, която в периода ІХ-Хвек охранява старобългарската граница Еркесия.
В крепостта се намирал манастира „Св. Георги”, още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква „Св.Георги Победоносец”.
