Ръкописът на петата част на „Сказание за Генджи“, което се смята за най-стария роман в света, е намерен в дома на потомците на японския феодал в Токио, съобщава The Guardian.
„Сказание за Генджи“ е създадена в началото на XI век в ерата Хеян. В него се разказва за съдбата на сина на императора. Предполага се, че автор на книгата е придворната дама Мурасаки Шикибу. Оригиналният текст от 1008 година не е запазен, най-старата от известните версии е записана от поета Тейки, починал през 1241г.
Досега само четири части, от общо 54, се считат за потвърдени от негови копия, а сега е доказано, че намерената глава е написана също от него. Отнася се за срещата на Генджи с момичето Мурасаки, което става негова съпруга.
Професорът от университета в Киото Джанко Ямамото обясни, че предишната информация за тази глава се основава на по-късни ръкописи: „Много е важно изследователите да имат достъп до текст, написан от самия Тейки“.
В основата на историята е любовната биография на принц Генджи – един от по-малките синове на императора.
Романът представлява поредица от истории, всяка от които предава отделен епизод от личния живот на Генджи. Авторът пише с голям такт, съхранявайки позицията си на невъзмутим биограф, чужд на морализаторството или идеализацията.
Това любовно житие позволява на автора да покаже галерия на женските типажи в хеянския придворен свят. Героят не е надарен с конкретна взискателност: от наложницата на баща си, той се хвърля в обятията на млада придворна дама, а след това отива при друга, на която „носът е голям и червен, отвратителен като на слон“, докато накрая стигне до възрастна 58-годишна жена, опитвайки се по пътя дори да съблазни осиновената си дъщеря.
Романът има изключително реалистичен сюжет, който се развива много бавно (за това допринася и езика на повествованието – церемониалния език на дамите от висшето общество от тази епоха). Ежедневието на хеянските аристрократи и празна аристократи и упадъчната атмосфера в дворцовия компекс се предадени с голямо и изящно майсторство.
Генджи представлява не любовник-погубител, а надежден и верен спътник. Става въпрос за мечтата на всяка жена от хеянския период, когато положението на жените е несигурно и животът им зависи изцяло от мъжете. Възмъжаващият Генджи се грижи за всяка жена, което е подчертано многократно от автора.
Романът е разделен на три части: младостта на Генджи; зрелите му години – изгнание и завръщане в столицата, слава и смърт; и живота на Каору – осиновения син на Генджи. Романът няма ясния логичен завършек, традиционен за съвременната литература, което кара някои изследователи да го обявят за незавършен. Една от главите (порядъкът на последните четиринадесет глави не е известен с точност) се състои само от име – „Скриване в облаците“, което вероятно символизира смъртта на Генджи. Има две основни хипотези: авторът умишлено оставя само заглавието, защото е твърде тъжно да се говори за смъртта на любимия герой или свитъкът е загубен.
