Днес (9 март) отбелязваме 80 години от спасяването на около 50 хил. български евреи от депортирането им в хитлеристките лагери на смъртта.
Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от хитлеристкото правителство през 1942 г. Тогава започва масовото депортиране на евреи към Аушвиц (Освиенцим).
На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи.Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара“ България изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се.
Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България.
Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.
Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара“ България.
На 9 март 1943 година е отменена заповедта на депортацията на евреите, а на 10 март са освободени част от задържаните евреи.
Така е спряно депортирането на близо 50 000 души към концентрационните лагери в Германия. В защита на българските евреи се обявяват 43 депутати, Българската православна църква, интелектуалци, писатели, художници и обикновени граждани.
Спасяването на българските евреи е единствен по рода си акт, с който цял народ се опълчва срещу антисемитската политика в годините на Втората световна война.
