На 13 август през далечната 1961 година Берлин осъмва разделен. Вече не само страната е разкъсана на две части – Федерална република Германия (Западна Германия, със столица Бон) и Германската демократична република (Източна Германия, със столица Берлин). Само за една нощ на 12 срещу 13 август в емблематичния град е издигната преграда – бодлива тел, която трябва да спира гражданите на комунистическата (по ирония наречена демократична) част да отиват на Запад. Местните жители се събуждат и разбират, че са отделени от роднини и приятели.
За ужас на източногерманците започва изграждането на огромна бетонна стена, която след година вече е с височина 2 метра и бодлива тел отгоре (общо 3,6 м). Преграда е дълга само в Берлин 43 км (цялата дължина е 106 км). Над нея са опънати 66 км бодлива тел, поставени са 302 наблюдателни кули и множество системи за автоматична стрелба. Граничните войски, които са изпратени да охраняват, разполагат с 20 бункера и 259 обучени кучета. Така стената бързо се превръща в зловещ символ на Студената война.
А като във всяка война, има и жертви. Стотици опитват да преманат преградата, търсейки свободата. 239 от тях са убити, а 260 са ранени. Други 3221 души са арестувани близо до стената. Все пак има и щастливци – 5043 успяват да избягат (от тях 574 войници) през 70 прокопани в земята тунели.
Повратният момент настъпва през есента на 1989 г., когато източногерманците се надигат срещу властта. Хората не могат повече да търпят забраната да пътуват свободно. Започват масови протести в Лайпциг, Дрезден и Източен Берлин, където на 7 и 8 октомври, по време на празненствата за 40-ата годишнина на ГДР, са арестувани над 1000 демонстранти.
Под натиска на гражданите, на 18 октомври 77-годишният държавният и партиен ръководител на страната Ерих Хонекер, е принуден да се оттегли от всичките си постове. Официалното е обявено, че има здравословни проблеми. За свой приемник той предлага по-младия и смятан за реформатор Кренц. Още същата вечер той обявява в изявление по националната телевизия, че това е „повратен момент“ за ГДР, обещавайки да въведе по-либерални условия за пътуване на източногерманците.
Първа Ройтерс разпространява сензационната новина. Следва я западногерманската ДПА, а след нея идва и съобщението на официалната източногерманска агенция АDN, макар тя да уточнява, че „частните пътувания трябва да бъдат заявени“. Към 19,30 часа АNSA директно обявява, че Берлинската стена пада. Датата е 9 ноември – точно преди 30 години. В 22,45 часа войниците, които пазят, все още объркани от новата заповед, отварят вратите към Западен Берлин. Най-нетърпеливите обаче започват да се катерят, за да преминат отвъд. Други пък да рушят стената, отчупвайки парчета, някои от които и до днес се пазят като спомен за злото на комунизма.
Цяла нощ хората празнуват, танцуват и пеят – невярващи и щастливи.
И въпреки че властта прави чакана десетилетия демократична крачка, източногерманците не й прощават за ограничената свобода и убийствата. След по-малко от месец, под натиска на гражданите, Кренц е принуден да подаде оставка, пада и Политбюро.
Официалното унищожаване на Берлинската стена обаче започва чак през лятото на 1990 г. Така Желязната завеса рухва окончателно.
