България отдава днес почит на героите от Април 1876-та. По традиция Панагюрище е център на честванията, посветени на 144-та годишнина от Априлското въстание. Пред паметниците на героите от епопеята ще се положат венци и цветя без присъствието на официални лица и при спазване на противоепидемичните мерки.
Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет.
Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, като българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката е траела само няколко месеца, с което се обяснява и неговия провал на бойното поле. Въстанието избухва с пълна сила в Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов, и в Пловдивски окръг с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.
Въстанието избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прочуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище и той обявява началото на въстанието.
Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в причина за Освобождението на България, което става след две години вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Основната цел на Априлското въстание е появата на България на европейската политическата карта, т. е. целта му в края на краищата е осъществена.
