В последните дни получавам много оплаквания, сигнали, писма за избора на място за нова градска библиотека. Или както по-точно би трябвало да се нарича – мултифункционален културен център,написа във Фейсбук кмета Благомир Коцев
Бих искал да поясня, че локацията не е избрана нито от мен, нито от сегашната администрация, а още в далечна 2016 г. Самото задание е направено именно за това място, след което е следвало проектиране и издаване на разрешение за строеж за точно тази локация. Това означава, че проектът, който е одобрен сред 157 участници в международен архитектурен конкурс не може да бъде реализиран никъде другаде. Ако мястото бъде сменено, означава стартиране от нула – търсене и избор на терен, съвсем нов проект, търсене на външно финансиране, нов ПУП и разрешителни за строеж – това са още години работа и все едно, че никога нищо не е било.
Но мястото всъщност не е подбрано случайно. Идеята е била този център да служи за културно средище. Докато хората преминават от хартиени копия на книги към дигитални версии, ролята на библиотеката в общността непрекъснато се променя. Сега тези институции са повече съвременни читалища, отколкото места, от които да заемаме книга. Те са убежище за тези, които искат да учат.
През последните десетилетия новите проекти на библиотеки бяха разглеждани като възможности за създаване на процъфтяващи социални центрове. Особено за млади хора и студенти от всички университети в града, които да се събират на удобно и близко място, да се запознават, да обсъждат идеи, да се срещат по интереси. Към това можем да добавим клубове за книги, дейности за деца, авторски събития и т.н. От личен опит съм запознат с живота, който кипи в такива центрове за общуване и просвета по света. Те не са просто библиотеки, а места за общуване и обмен на културен опит.
За това и локацията е подбрана именно да бъде в централната част на града, в близост до почти всички университети, където учат и се движат хиляди български и чуждестранни студенти.
Често се чуват предложения новата библиотека да се изгради на мястото на сградата на руското консулство или дупката. Освен, че започваме всичко от начало, всяка една от тези локации има своите големи недостатъци – руското консулство е държавна собственост и дадено да общината на управление с конкретна цел, която не включва събарянето и изграждането на нова сграда. Съществуващата е малка и неподходяща за да се пресъздаде идеята на съвременен мултифункционален културен център. Тук би се превърнало действително на едно хранилище за книги, което не е въобще целта на този проект. Но пък би станала чудесна детска градина, с каквато цел ни е предоставена от държавата. Дупката, от друга страна, е на тясната централна пешеходна зона и една сграда там би запушила пространството много повече. Както беше на времето – на нейно място може да има по-малки сгради за културни събития, съчетани с открито площадно пространство. Една по-мащабна сграда, каквато е нужна за създаването на мултифункционален културен център, не би се побрала лесно там. Допълнително би усложнило и забавило един такъв проект придобиването на цялата собственост и съгласуването с министерството на културата относно археологическите разкопки под терена.
Изправени сме пред следната задача, скъпи варненци – съвременна библиотека и мултифункционален културен център до сградата на Общината сега, или… някога, някъде, може би, евентуално, незнайно къде. С други думи – сега или може би никога,допълни той.
