Мустаците и брадите – резервоар ли са за коронавируса?

Мустаците и брадите – резервоар ли са за коронавируса?

СПОДЕЛИ
Снимка:Ройтерс

Брадите и мустаците не представляват благоприятна среда за разпространението и проникването в организма на новия коронавирус, заяви водещият експерт Михаил Лебедев от руския Център за молекулярна диагностика към държавната служба Роспотребнадзор, цитиран от ТАСС.

Но по неговите думи това не означава, че за лицевото окосмяване не трябва да бъдат полагани необходимите хигиенни грижи.

По-рано в британския вестник Daily Mail се появи публикация на Центъра за контрол и профилактика на заболяванията на САЩ, според която лицевото окосмяване снижава ефективността на защитните маски и повишава риска от заразяване с коронавирус и други заболявания.

Гладко обръснатите и дори епилирани метросексуални мъже вече са демоде.  Заместиха ги  ламбърсексуалните, чиято отличителна черта е гъста брада и мустак.Независимо от формата и „прическата”, тя заема над половината лице.

Гъстата растителност спести на мъжа една от основните хигиенни грижи – бръсненето и сапуна, а възможността космите да задържат остатъци от храна, слюнка и сополи, а заедно с това и бактерии, накара учените да фокусират изследванията си в тази част на лицето – нещо което те не правят твърде често. 
 
Американски учени доказаха, че мъжката брада къта в дебрите си толкова бактерии и микроби колкото и тоалетната, а британски специалист я нарече „бактериална гъба”.

По косъм от брадата, германски учени пък направиха анализ на това, какво е пил човек преди седмица.
Брадат руски изследовател с чувство за хумор успокои всички с думите:  „ Ако роните трохи в брадата си, със сигурност там ще се завъди и някой да ги яде”.

Мъжката брада има около 20 хиляди косъмчета.Те избиват за първи път по време на пубертета и са отличителен знак за сексуалността на силния пол. Резултат са на работата на хормоните. Заедно с брадата андрогените стимулират растежа и развитието на мъжките полови органи и останалите така наречени вторични полови белези – мускули, кожа, гласни връзки. Така че лицето се покрива с растителност най-често  между 12-ата и 18-ата година, като нейната плътност при всеки юноша е различна.

Нови проучвания сочат, че колкото по-гъста е брадата, толкова по-голяма е вероятността в нея да се задържат бактерии и мръсотия, като микробите се разполагат между космите.
Най-мръсен е  участъкът около устата  и ноздрите.А най-опасни в този случай са млечните продукти – след тяхната консумация  брадата буквално гъмжи от микроби.

Брадата е проблем и когато човек боледува. Защото при кихане и кашляне бактериите тутакси попадат в нея. В резултат на което там често се размножава опасният стафилокок.

„В някои бради се съдържат повече екскременти, отколкото в тоалетната, сочи изследване, цитирано от Mirror и допълва: „Някои бради са мръсни като тоалетни”, твърди микробиологът  Джон Голобик.

Идеята да изследват флората и фауната на брадата е на журналисти от тв канал в американския щат Ню Мексико, които взели няколко проби от бради на доброволци и ги отнесли в лабораторията Quest Diagnostics. Според микробиолога, коментирал резултатите от находките, в  пробите има стомашни бактерии: „Това са бактерии, които могат да се открият във фекалиите”, обяснява той.

Сериозният проблем е, че брадата създава потенциална опасност не само за този, който я носи. Тя е възможен източник на зараза и за околните, особено ако брадаткото рови с пръсти в нея, приглажда я и след това пипа наоколо.

Брадата „работи” като бактериална гъба”, обяснява  Каръл Уокър, консултант трихолог в Бирмингамския трихологичен център
По космите на лицето често остават малки късчета храна и мръсотия от околната среда, попадат и секрети от носа, слюнка.Всичко това  в крайна сметка създава благоприятна среда за размножаване на бактериите.
Заедно с това пищната растителност по лицето повишава риска от кожни инфекции, предаване на бактериални зарази на околните или от попадане на патогени в устата.

Учените не се занимават често с изследване на брадата и публикации на тази тема почти липсват в медицинската литература. През 2012 година учените от Централния институт за медицина в Германия  си задали въпроса дали може по анализа на космите от брадата да се разбере колко отдавна човек е пил. Те наблюдавали доброволци, които пили алкохол, а след това си обръснали. Така учените доказали, че следи от продукти от разпадането на алкохола в брадата – така наречените етилглюкорониди, се появяват девет часа след пиенето и се съхраняват в продължение на осем-десет дни.
С чувство за хумор въпроса за брадата като убежище за микроби коментира  известният  руски учен проф. Михаил Гелфанд, притежател на една от най-колоритните бради в научната общност.    
„За да не се множи фауната в брадата, е необходимо да се спазват обичайните хигиенни мерки. Ако роните трохи в брадата си, със сигурност там ще се завъди и някой да ги яде”, смее се ученият.

avatar