Международният наказателен съд в Хага издаде международна заповед за арест на руския президент Владимир Путин и на комисаря по правата на децата в президентския кабинет Мария Лвова-Белова.
Става въпрос за насилствено отвличане на украински деца (около 16 хил. случая с доказани имена) към територията на Русия с последващото им осиновяване и откъсване от украинските им корени. Към момента по това дело са събрани над 40 тома с материали.
Ходът на Международния наказателен съд идва само ден, след като разследващият орган с мандат от ООН обвини Русия в извършване на широкообхватни военни престъпления в Украйна, включително умишлени убийства и изтезания.
Информацията за издадените две заповеди по искане на прокуратурата от 22 февруари т.г. бе публикувана на официалния сайт на МНС.
В изявлението на съда се казва, че Путин е отговорен за военното престъпление, незаконна депортация на деца и за незаконното им прехвърляне от окупираните райони на Украйна в Руската федерация“. Обвинен е също и за „неспособността му да упражнява контрол над цивилни и военни подчинени, които са извършили действията“.
Львова-Белова пък работи пряко под ръководството на Путин и според американски служители е наблюдавала депортирането на хиляди украински деца в Русия.
Сьгласно Женевската конвенция депортацията на население от страна на държавата-окупатор е военно престьпление, независимо от мотивите, с които е извършена.
Международният съд се състои от 123 Държави членки:
В Европа: Германия, Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Македония, Малта, Черна гора, Молдова, Норвегия, Холандия, Полша, Португалия, Чешката република, Румъния, Великобритания, Сан Марино, Сърбия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария.
В Африка: Бенин, Ботсвана, Буркина Фасо, Бурунди, Кабо Верде, Конго, Демократична република Конго, Коморските острови, Джибути, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Кения, Лесото, Либерия, Мадагаскар, Малави, Мали, Мавриций, Намибия, Нигер, Нигерия, Уганда, Централна Африканска република, Сенегал, Сейшелските острови, Сиера Леоне, Танзания, Чад, Тунис, Замбия.
Америка: Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Белиз, Боливия, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Гренада, Гватемала, Гвиана, Хондурас, Мексико, Панама, Парагвай, Перу, Доминиканската република, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Суринам, Тринидад и Тобаго, Уругвай, Венецуела.
Азия: Афганистан, Бангладеш, Камбоджа, Южна Корея, Япония, Йордания, Малдивите, Монголия, Филипините, Таджикистан.
Други: Австралия, Островите Кук, Фиджи, Маршаловите острови, Науру, Нова Зеландия, Самоа, Източен Тимор, Вануату.
Въпреки че съдът е подкрепен от много членове на ООН и Европейския съюз, други големи сили като Съединените щати, Китай и Русия не са членове.
Руският президент Владимир Путин е четвъртият действащ държавен глава в света и първи в Европа, срещу когото Международният съд в Хага издава заповед за арест. Участта на останалите трима е незавидна.
Първопроходникът в тази област беше обвиняваният за геноцида в Дарфур президент на Судан Омар ал Башир. Ал Башир остана на власт 11 години след заповедта от Хага, но в крайна сметка беше свален с държавен преврат през 2019. Судан все още не го е предал на МНС.
Номер 2 беше либийският диктатор Муамар Кадафи. Заповедта за неговия арест беше издадена през 2011, но нямаше късмет да бъде съден в Хага, вместо това беше линчуван от въстаници в родината си.
През 2011 година МНС издаде и заповед за арест на президента на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо. През същата година той загуби изборите, скри се в бункера си, но след щурм беше арестуван и доставен в Хага. Беше обвинен в престъпления срещу човечеството, но в 2019 година беше оправдан.
