Личните данни на над 300 000 души – ЕГН, постоянен адрес, имейли и телефони, се появиха в регистъра на БУЛСТАТ, съобщи БНР. Сред засегнатите са хората със свободни професии, сред които адвокати, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, журналисти, архитекти, вещи лица и други.
Това се случва при преобразуването на кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН, в нов Единен идентификационен код с 9 знака. Новите ЕИК са изискване на Регламент на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR) и парадоксът е, че целта им е именно по-добра защита на тази информация.
Засега няма коментар от Агенцията по вписванията, която поддържа регистра БУЛСТАТ, нито от Комисията за защита на личните данни.
Според адвокат Гергана Върбанова, която е проверила новия ЕИК номер, като провериш „Детайли по справката“, виждаш ЕГН, рождена дата, но дори постоянен адрес, настоящ адрес, адрес по месторабота или по упражняване на дейност. Някои колеги казаха, че са публикувани дори мейлите им, добави тя. Никой не е давал информирано съгласие за каквото и да било, категорична е Върбанова. По думите ѝ, всеки може да отвори и да види къде живеете – как това е релевантно за адвокати или вещи лица, които решават важни съдебни дела.
Това е поредният теч на данни в България. Най-големият скандал избухна през 2019 г., когато от НАП изтекоха личните данни на милиони българи. Мнозина водят дела за това, но малцина са тия, които са успели да получат обезщетение. Специализираната прокуратура пък още не е успяла да приключи разследването за виновните за изтичането на информацията в Интернет.
