Заради топлото за сезона време вместо през март, кокичетата вече цъфтят.
Според едно от преданията, когато Адам и Ева били изгонени от Рая на земята било зима. Голите първи хора мръзнели и страдали по топлите и пъстри райски градини, в които нямало никога да се върнат. Тогава няколко снежинки паднали върху отпечатъците от стъпки на Ева и от топлината на стъпалата й се превърнали в нежни бели цветя. Кокичетата донесли вестта за Божията милост – надеждата, че след изпитанията идват по-добрите дни и радостта.
Според друга легенда, много от ранните християни вярвали, че кокичетата са капки от млякото, с което Богородица закърмила младенеца Иисус Христос. Те се отронили от ъгълчето на устата на младия Бог и паднали върху пода на кошарата, в която Божият син се родил, попили в торната земя и се превърнали в цветя, цветята, които от тогава до днес се появяват в края на зимата, предвещавайки пролетта – сезонът на обновлението.
