Какво трябва да знаем за Е-тата върху етикетите на храните?

Какво трябва да знаем за Е-тата върху етикетите на храните?

СПОДЕЛИ

Когато подбират храната в супермаркета, която да си купят, често, четейки етикета, повечето хора не разбират какво означават Е-тата и съдържанието на кое от тях е приемливо в продукта.

Руският институт „Роскачество“ класифицира хранителните добавки в един продукт.

E100-E199 са хранителни оцветители, E200-E299 са консерванти, които помагат за запазване на продукта и увеличаване на срока му на годност, E300-E399 са антиоксиданти, които забавят процеса на окисляване, E400-E499 са стабилизатори (придаващи на продуктите желаната форма и текстура), E500-E599 – емулгатори (придаващи на продуктите желаната консистенция), E600-E699 отговарят за подобряване на вкуса и аромата, E700-E899 са запазени номера за друга възможна информация.

Тризначният индекс Е показва, че продукта е тестван за качество и безопасност. С индексът Е, според експертите, се добавя към много добре познати продукти: например ябълков пектин – Е440, лимонена киселина – Е330, аскорбинова киселина – Е300 и т.н.

“Всяка от изброените добавки наистина може да бъде вредна за здравето, ако използвате голямо количество в чистата й форма, но това противоречи на здравия разум. Освен това, следвайки тази логика, по подобен начин можете да съсипете тялото си и с всякакви здравословни храни, например ябълки, ако ги ядете без мярка”, обясниха от „Роскачество“.

Според експертите, в някои продукти използването на някои добавки е оправдано от съображения за безопасност. Например, добре известният консервант Е250 – натриев нитрит – най-често се използва при производството на варени, сурово пушени, осолени пушени и сушени месни продукти, тъй като е фиксиращо средство за оцветяване на колбаси, освен това има антиоксидантни и антибактериални свойства и предпазва продукта от бактерии на ботулизъм.

Друг пример е бензоената киселина, която също се намира в червените боровинки и предпазва плодовете от разваляне и увеличава срока на годност. В зрелите сирена също има бензоена киселина – тя се образува под действието на култури за закваски, благодарение на нея зрелото сирене не се разваля. Бензоената киселина може да се получи и чрез химичен синтез, но от гледна точка на аналитичната химия, тя е неразличима от бензоената киселина, извличана от плодовете на растенията. Независимо че съдържанието на това вещество като хранителна добавка се определя от съответните технически разпоредби на Митническия съюз, нейната допустима безопасна дневна доза за хора е 5 мг/кг телесно тегло.

Освен това експертите смятат, че информацията за опасностите от натриев глутамат – Е621 – е силно преувеличена. Друг консервант, който често се използва в хранително-вкусовата промишленост, е серен диоксид Е220. Това е одобрена добавка, която предотвратява растежа на бактерии и гъбички, инхибира ензимното потъмняване на плодовете и зеленчуците и увеличава срока на годност на продуктите.

Сред забранените добавки в някои страни са E103 – алканит (багрило), E121 – цитрусово червено 2 (багрило), E123 – червен амарант (багрило), E128 – червен 2G (багрило), E216 – пропилов етер на парахидроксибензоена киселина, парабенова група (консервант ), E217 – парахидроксибензоена киселина на пропилово етерната натриева сол (консервант), E240 – формалдехид (консервант). /БГНЕС и ТАСС

avatar