Според календара на българските народни празници и обичаи днес, по стар стил, е Петльовден.
Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.
Петльовден е наследство от древнославянски празник в чест на лова и пчеларството, а по-късно и на жертвоприношение на птица – петел, символ на мъжкото начало. Чрез него подрасналите момчета е трябвало да получат силите на жертвения петел, които сили да ги подпомогнат в предстоящата им дейност на ловци и животновъди. На Петльовден е била приемана новата генерация ловци за годината и в такъв смисъл е бил празник и на новата ловна или животновъдна година.
Петльовден е съхранен и продължаван във времето обичай, чийто елементи и днес могат да бъдат регистрирани конкретно в някои селища от Варненска област. Особено тържествено той се празнува в с. Голица и няколко околни села.
По традиция обичаят се изпълнява преди всичко от семейства, които имат синове. В някои селища обичаят има специален вариант за семействата с дъщери и в крайна сметка е общ за целите селища. По време той е свързан с празника на християнския светец Евтимий и винаги се празнува на 20 януари или 2 февруари, в зависимост от действащия календар.
Подготовката на обичая включва следните специални моменти – осигуряване на петел, по-рядко, но не невъзможно – ярка. Птицата в отделните селища следва да е отгледана в двора на семейството, а в по-малък брой селища да е винаги черна. На празника се приготвя специален реквизит, който представлява укаса от перата на жертвената птица. Към това се добавя и восъчната свещ, която по стари предания се изработва във всяко домакинство, което отбелязва празника. Към това се прибавя задължително и каделя вълна. Задължително на този ден е било и част от облеклото, ако не е възможно цялото облекло, да е сватбено.
Участието на мъже е крайно забранено. Рядко е възможно да участва млад мъж, който може да заколи жертвения петел. Това се е наблюдавало предимно в селата около Котел и Карнобат. Юношата се нарича петелар или петлар. Мястото, където трябва да бъде заклан петела на празника варира от къщния праг и прага на дворната врата до дръвника, градината, двора изобщо. При заколването нарочно опръскват наоколо с кръв, специално цапат с нея лицето на петеларя и изобщо лицата на момченцата до 12-13 годишна възраст, за да са здрави. Намазват с тази кръв и вратите, които имат открита страна към улицата или двора. Някъде това става със самата отрязана глава на петела. Перата от опашката се изскубват и се използват за украса.
Обредната храна е била приготвяна също поотделно във всяко едно от дамакинствата. Обикновенно се приготвя гозба от жертвения петел. Най-често е бил сваряван цял. Подготвя се пресен хляб или баница. Напитката, която най-често се приготвя е стоплено вино, подсладено и подправено с черен пипер. Както е добре известно в миналото основните участници в обичая са били жените-майки. В далечното минало се наблюдава неизказана забрана за участие на омъжени, но без деца жени в Петльовден и Бабинден. И ако тази забрана отпада за Петльовден, то за Бабинден се запазва.
