Първите сладоледи се появяват в древна Персия, преди около 2500 години, а в онези ранни времена всички се основавали на подсладената вода, която е била заледена, смилана на малки парченца и след това украсена с различни дегустационни гарнитури и плодове.
В историческия център на Салерно съществува една доста стара улица, която се нарича “Vicolo della Neve” (на бг. алеята на снега). Казвали и така , не защото валяло много сняг, а защото била пълна с големи мазета, в които през Средновековието събирали сняг от близките планини, от който приготвяли различни сорбета за богатите.
Характеристиката на тази улица и нейната роля е ясен пример как изглеждала технически една джелатерията от Античността чак до Ренесанса.
Още древните гърци, а след тях и римляните приготвяли нещо като плодова салата със сняг и мед и въпреки това най-вероятно китайците са първите, които започват да изстудяват плодови сокове със сняг. Арабите от своя страна популяризират тази традиция в Европа. Не случайно думата сорбе носи именно арабски корен.
Тази традиция на производството на сладолед бавно достигнала гръцката и римската империя, където сладоледите били посрещани с отворени ръце и се използвали либерално от римското благородство, което имало нужни пари за финансиране на много скъп процес на производство. За съжаление след падането на Римската империя организираният транспорт на лед от планини до градовете спира.
През 13-ти и 14-ти век Италия е била център на търговията с Близкия изток и Азия, а контактът им с нови и иновативни рецепти за сладолед дава възможност това лятно лакомство да се разпространи бавно в цяла Европа.
В Италия има няколко известни имена, които се смятат за бащи на сладоледа. Във Флоренция известни са Ruggeri и Buontalenti, в Сицилия Procopio dei Coltelli. Ruggeri бил обикновен животновъд, който един ден, участвайки в състезание в двора на Медичите, трябвало да измисли невиждано до този момент ястие. Именно така приготвя сладолед, спечелвайки си голяма слава из целия окръг.
Разпространението на сладоледа в Европа се случва във френския кралски двор, където Катерина Медичи довежда знатни флорентински готвачи и сладкари, които започват да приготвят замразени плодови напитки, използвайки нови техники. Модерното джелато е измислено благодарение на архитекта Buontalenti и неговата система за охлаждане с мантекация.
През 1686г. сицилианецът Procopio dei Coltelli отваря Cafè Procope в Париж, където сервира сорбета на известни по онова време илюминисти. Имитатори не липсват и скоро в цяла Европа много емигрирали сицилианци и неаполитанци започват да произвеждат сладолед. Новите технологии на охлаждане довеждат до спад в цените. Това прави сласоледа все по-достъпен за масата. Появяват се амбулантните търговци, а с тях и онези романтични снинки от градския пайзаж.
Северноамериканските улични търговци започнали да продават сладолед само няколко десетилетия след Франция и Англия, а индустриалната революция бавно, но сигурно започнала работа по решаване на проблемите на непрекъснатото охлаждане. Решаването на този проблем идва едва през 1926 г., когато непрекъснатото охлаждане най-накрая се превръща в реалност с електрически фризери.
Интересни факти за сладоледа:
– Римският император Нерон обожава сладолед. Той създава голяма верига от бегачи, които да носят свеж лед от планината в най-големите градове на Рим.
– Марко Поло запознава Европа със сладоледа на базата на мляко в края на 13 век.
– Един сладолед конус може да бъде изяден с 50 близания.
– САЩ са най-големият производител и потребител на сладолед в света.
– 90% от американските домакинства ядат сладолед.
– Най-известните видове сладолед са Джелато, Неаполитан, Сорбет, пръчка и конус.
– Първият конус за сладолед е създаден по време на Световния панаир в Сейнт Луис.
-Захарната фунийка (wafer) е измислена през 1904г. на световното изложение St. Louis da Charles E. Minches.Един продавач, свършвайки всички купички за сладолед, започва да сервира във вафлени кори, които се продавали на съседния щанд.
Комбинацията между захарна фунийка и сладолед има огромен успех!
