През август медузите в Черно море са обичайна гледка – красива е от брега, но за плувците може да бъде и опасна.
Контактът с медузи причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж) и конхестин (усилващо действието на таласина, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви и в по-редки случаи появата на мехури.
При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението. От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.
Може да опитате и леко да „остържете“ попадналите върху кожата жилещи клетки (нематоцисти) от повърхността на кожата в засегнатата област с острия край на твърда карта или картон, като трябва да внимавате да не ги разпространите и върху други части на тялото.
При ужилване от медузи, в близост до окото незабавно потърсете медицинска помощ за контрол на болката, облекчаване на отока и зачервяването! Най-вероятно ще има нужда и от преглед от офталмолог.
Повечето опарвания от медузи са безобидни, но има и някои, които могат да доведат до сериозни проблеми. Затова ако имате силен сърбеж и зачервяване на кожата, дишането ви е затруднено и с хрипове, усещате стягане на гърлото и замайване, то веднага потърсете медицинска помощ.
Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води. Появили се преди повече от 700 милиона години, те са сред първите многоклетъчни животни. Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва чрез периодично свиване и отпускане на тялото. Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова, която дразни кожата.
По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.
В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).
Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото й е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.
Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) е също често срещана в Черно море. Достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото.
Чужди организми, наподобяващи медузи, като например гребеновидната медуза (Mnemiopsis leidyi), успяха да се заселят и да започнат да се размножава във водите, бедни на риба.
„Нашественик” в Черно море е гребеновидната медуза Mnemiopsis leidyi, която изяжда планктона и се размножава невероятно бързо. През 2005 година Европейската агенция за околна среда представи доклад, че гребеновидната медуза, дошла в Черно море чрез отпадната вода на корабите, представлява на места 90 процента от цялата биомаса.
Засега в нашето море опасни създания, например отровни медузи, не са нахлували и на фона на останалите басейни по света то си остава безопасно.
