Как бе честван Деня на Ботев в миналото

Как бе честван Деня на Ботев в миналото

СПОДЕЛИ
През 1947 г. кръстът на паметника на връх Вола е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника.

За първи път през 1948 г. се използват сирени на деня на Ботев.

България отбелязва днес 143 години от героичната гибел на поета-революционер Христо Ботев и неговата чета във Враца.

За първи път денят се отбелязва  във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

В продължение на десетилетия, и дворецът, а след 1944 г. и компартията, полагат усилия, за да официализират и честванията на Ботев. За първи път това става през 1901 г. на връх Вола, в присъствието на все още живи Ботеви четници.

На връх Вола (Околчица)през 1936 – 1939 г. за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер.

През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника.

За първи път през 1948 г. се използват сирени на деня на Ботев, когато се отбелязва 100-годишнината от рождението му. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.

В държавния архив пазят позив от 1948 г. с идеологически лозунги за Ботев. Той е подписан от Георги Димитров и Вълко Червенков, като ръководители на Народна република България. Въвеждането на сирените не е упоменато и в документа на ЦК на БКП от 1950-та, който постановява всички правила за празнуването на 2 юни.

Поклонение на връх Oколчица във Врачанския Балкан за Денят на Ботев .
avatar