За първи път през 1948 г. се използват сирени на деня на Ботев.
България отбелязва днес 143 години от героичната гибел на поета-революционер Христо Ботев и неговата чета във Враца.
За първи път денят се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
В продължение на десетилетия, и дворецът, а след 1944 г. и компартията, полагат усилия, за да официализират и честванията на Ботев. За първи път това става през 1901 г. на връх Вола, в присъствието на все още живи Ботеви четници.
На връх Вола (Околчица)през 1936 – 1939 г. за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер.
През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника.
За първи път през 1948 г. се използват сирени на деня на Ботев, когато се отбелязва 100-годишнината от рождението му. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.
В държавния архив пазят позив от 1948 г. с идеологически лозунги за Ботев. Той е подписан от Георги Димитров и Вълко Червенков, като ръководители на Народна република България. Въвеждането на сирените не е упоменато и в документа на ЦК на БКП от 1950-та, който постановява всички правила за празнуването на 2 юни.