Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември.
Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
Хиляди вярващи от цялата страна се събират на 13 септември на Кръстова гора в Родопите, за да посрещнат заедно празника Въздвижение на Светия кръст Господен.
От 19 часа започват вечерните празнични богослужения, за които има осигурени над 1000 стола за богомолците. Те идват преди празника, който е на 14 септември, за да пренощуват на святото място, защото вярват, че стават изцеления с молитвите.
Днес още от сутринта поляните са изпълнени с хора, като за вечерната служба се очаква да пристигнат хиляди богомолци от цялата страна.
На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден.
В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден (13 срещу 14 септември) Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
На Кръстовден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата.
На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други.
На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.
На 14ти септември имен ден честват: Кръстьо, Кръстина, Красимир, Красимира,
Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
