Южнокорейският президент Юн Сук Йол обяви военно положение късно във вторник, обещавайки да елиминира „антидържавните“ сили, докато се бори срещу опозиция, която контролира парламента на страната и която той обвинява, че симпатизира на комунистическа Северна Корея .
Часове по-късно парламентът гласува да отмени декларацията, като председателят на Националното събрание У Уон Шик заяви, че законодателите „ще защитават демокрацията с хората“.
Юн Сук Йол обвинява основната опозиционна партия в страната в симпатии към Северна Корея и в антидържавни дейности.
„Обявявам военно положение, за да изкореня про-севернокорейските сили и да защитя свободния конституционен ред“, каза държавният глава в телевизионно обръщение.
От своя страна южнокорейското министерство на отбраната обяви, че е провело среща с ключови военни командири следобед на 3 декември и е наредило повишени мерки за тревога и сигурност в цялата армия.
Държавният глава назначи началника на щаба на южнокорейската армия генерал Пак Ан-су за командир на военното положение. Той веднага обяви спиране на работата на парламента и политическите партии.
След решението на президента лидерът на Демократическата партия Лий Дже-мюннарече военното положение „незаконен, противоконституционен и антинароден акт“.
Последния път, когато в Южна Корея е въвеждано военно положение, е през 1979 г. след убийството на тогавашния диктатор Парк Чунг Хи, който управлява страната от началото на 60-те години на миналия век. Властта на военните продължава до 1987 г. и е ръководена от деспотичния генерал Чун Ду-хван. След отстраняването му от власт демокрацията в Южна Корея формално е възстановена, но нормализацията продължава около десетилетие и завършва с първите наистина свободни президентски избори в страната през 1997 г.
В днешното си изявление Юн не спомена нищо за конкретна заплаха от страна на разполагащата с ядрено оръжие Северна Корея, а се фокусира върху вътрешните си политически опоненти, допълва Ройтерс.
Изненадващото решение шокира цяла Южна Корея, която в миналото си няколко пъти е била управлявана от авторитарни лидери, но от 80-те години на миналия век има демократично управление.
