Арбитражното дело, което EVN води срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон, е приключило. Решението все още не е публикувано, но от австрийската фирма обявиха, че няма да им бъде платено търсеното обезщетение, което по неофициална информация бе около 500 млн. евро, съобщи „Капитал“.
EVN инициира арбитража срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционните спорове във Вашингтон през 2013 г. заради невъзстановени разходи при изкупуването на енергия от възобновяеми източници.
Първата сесия на трибунала бе на 31 януари 2014 г., след което имаше дълъг процес по представяне на доказателства, докато се стигне до официалното изслушване на страните през ноември 2016 г. По неофициална информация искът първоначално беше за 600 млн. евро, но през февруари 2017 г. EVN обяви, че е постигнала извънсъдебно споразумение с НЕК за около 200 млн. лв., поради което претенциите на австрийската компания се свиха до около 500 млн. евро.
През април 2018 г. България направи възражение за компетентността на ICSID, като се позовава на решението на Съда на ЕС в Люксембург по делото Achmea, според което спорове между държави членки и инвеститори от такива държави не могат да се решават от странични на правото на ЕС арбитражи, защото няма гаранция, че те ще го прилагат правилно. Именно това бе и основанието за пописаните през януари 2019 г. от страните-членки декларации за прекратяване на арбитражните дела в ЕС до 6 декември 2019 г. Дали тези декларации са оказали някаква роля за изхода на спора не е ясно, но от EVN посочват, че последните заседания на арбитража са били свързани не толкова с паричните претенции, а с регулаторната рамка в България.
Още два висящи спора
Останалите две електроразпределителни дружества също водят арбитражни дела срещу България, но техните искове бяха подадени съответно през 2015 г. за Energo-pro и през 2016 г. за CEZ. Към този момент делата продължават своя ход и може да останат незасегнати от въпросната декларация, тъй като липсва единна позиция между страните членки за приложимостта на Енергийната харта, на базата на която са заведени те. А дори тя да остане част от декларацията, ако вече има решение според правилата на ICSID, инвеститорите биха могли да търсят изпълнение на дадено арбитражно решение в трета страна, извън ЕС, като поискат от съответния местен съд да запорира имущество на осъдената от арбитражния трибунал държава.
На 1 април по делото на Energo-pro, чийто иск е за 54 млн. евро, е имало изслушване относно компетентността на съда във Вашингтон да разглежда спора.
Що се отнася до делото на CEZ, чиито претенции също както при EVN са за около 600 млн. евро, по него едва на 25 февруари е бил конституиран тричленният състав на арбитрите. Едва сега предстои да започне представянето на доказателствата и възраженията от страните. И тук обаче основният спорен момент ще е с компетентността на съда. Ако арбитрите преценят, че искът на CEZ не е под юрисдикцията на ICSID или че за него няма правно основание, трябва да приключат делото още на първото заседание. В противен случай сагата може да продължи с години.
