Емигрантът в Германия Кирил Маринов от село Винище е дарил голяма сума пари за асфалтиране на улица „Извора“ в Монтана и на площада на улицата, съобщиха от местната община.
След ремонта една от най-старите улици в Монтана ще има нова визия – с нови настилки и нови зелени площи и ще е сред най-приветливите в града, пише БТА.
Макар да е на 92 години, Кирил Маринов все още дарява средства на община Монтана и родното си село Винище. За последните 20 години той е дарил над 1 милион лева, с които са изградени детски площадки, паметници, часовникова кула, закупени са микробуси за социални домове и театрални трупи, изпратени са на екскурзии и почивки деца и възрастни хора и т.н.
Кирил Маринов е напуснал България преди 70 години и оттогава развива успешно бизнес в Германия. Досега не е забравил родното си село и общината си и постоянно прави дарения по различни поводи.
Добротворчеството на един прокуден българин към неговата родина
Корените на Кирил Маринов са във Винище, област Монтана. Роден е в това село на 2 март през далечната 1927г. Произхожда от бедно семейство. Като малък спял при овцете, а всяка година от май до септември ходел бос, за да се харчат по-малко пари. През 1943г. става гимназист и избягва да се занимава с политика. След 9 септември 1944г. му предлагат да създаде организация на ЗМС в селото си. Когато пита за значението на тази абревиатура му казват – „Земеделски младежки съюз”. След това е избран и за неин председател. Присъединява се към редовете на опозицията. Властите започват да го следят денонощно. Кирил Маринов много активно участва в подготовката на изборите през 1946г., но все повече се страхува и притеснява за последствията. Безпокойството му се оправдава. Отстранен и завинаги от всички училища в България. Едва през 2011г. намира решението за изключването му и множество неточности в него. След това опозицията се забранява и Кирил Маринов все по-често е викан в ареста без основателни причини. Един ден намира нарочно подхвърлена бомба в двора си. На 25 ноември 1949г. общинският съвет във Винище взема решение да го арестуват на 8 декември. Тогава Кирил взема решение, което ще промени целия му живoт – да избяга от родината.
След изтощителен преход през Чипровския балкан заедно с петима свои приятели нашият герой преминава границата и достига до Югославия. Там продължава образованието си, но не след дълго е помолен да се върне в България като шпионин. Кирил отказва и заминава за Белград, където се записва в агрономическия факултет на университета. Междувременно семейството му е арестувано заради неговото изчезване, а Държавна сигурност съставя досие с още неверни факти и измислици и продължава да следи неговите стъпки в чужбина. След като и на новото място многократно е увещаван да се завърне в родината си, емигрантът по неволя решава да избяга в Триест, Италия.
Там е настанен в емигрантски лагер и участва в ръководството на секцията на БНК. Заедно с други българи изнасят хорови концерти в Триест, а събраните пари използват да болни български емигранти. Разбира, че брат му Васил също е емигрант, но в Германия и заминава при него.
В последствие тази страна се превръща във втора родина за Кирил. Получава паспорт и продължава образованието си в Гермерсхайм. Е, оказва се, че паспортът не е придобит по най-легалния начин и прокуденият българин е принуден отново да замине, този път за Норвегия. Там се чувства добре като студент, дори организира български вечери, на които с още няколко българи танцуват ръченица и разказват историята на страната си. Прекарва една година там, след което отново се връща в Германия, за да остане там и до днес.
Кирил и Васил наемат магазин и започват да продават плодове и зеленчуци. Бизнесът им потръгва и не след дълго купуват дори камион. Героят ни намира жената на живота си – Дорис и се жени за нея. Излишно е да казвам, че Държавна сигурност продължава да трупа информация за него. След време братята откриват още един магазин и решават да работят отделно.
Животът на Кирил Маринов се преобръща наопаки в положителен смисъл. Германия му дава немско поданство. Купува си нова къща. Запознава се с директора на клона на Дрезденер банк във Франкфурт, а той му предлага да си купи акции. Това не е всичко. От началото на 1975г. той става член на Християн-демократическия съюз, днес това е партията на Ангела Меркел. След това започва работа и в кметството на Франкфурт. Там се грижи за осигуряването на помощи за социално слаби хора. Всичко върви чудесно, докато жена му не се разболява и не я застига смъртта. След нейната загуба Кирил все по-често се замисля за България.
В годините след 1989г. започва да събира от Германия дарения за родината си. Едно oт най-големите му разочарования е, че не успява да убеди нито един от българите емигранти да се включи със свои средства, за сметка на това немските организации и гражданите му помагат. Кирил дава телефона си на българските медии, за да може всеки да каже какви са нуждите му. Нашият герой е наречен „човекът организация”, защото с всички тези дарителски дейности се справя съвсем сам. Той създава цяла институция за оказване на помощ на България, която се състои от един единствен човек – самият Кирил.
Мащабът на делото на Кирил Маринов далеч не се изразява в това какви огромни средства е дарил за родния си край. В крайна сметка Северозападна България продължава да е най-изостаналият регион. Примерът, който ни дава този човек е най-ценен. Това е пример за огромна сила на духа – най-напред, за да се реши да поеме по тежкия път, след това да го извърви и да се издигне и най-вече да прости на родината мащеха и да я обикне отново като своя майка./ Текст на Нанси Борисова /
