Внимавайте със съмнителни алкохолни напитки в пластмаса, които не са под контрол на държавните органи.Метиловият алкохол е свръхтоксичен. Дори употребата на едва 10 мл може да доведе до трайна загуба на зрението .
Домашната ракия съдържа двойно по-високи стойности на отровни алкохоли, естери на мастни киселини и алдехиди от най-евтината и долнопробна заводска ракия .„Ферментиралата при домашни условия среда е един потенциален източник за силно замърсяване на крайния продукт на ракията. Там ферментацията не е чиста, не се провежда само от дрожди, а е спонтанна, на базата на каквото стане“ – коментира преди време проф. д-р инж. Марин Маринов – наложен експерт по технология на алкохолните напитки и спирта.Същият бе казал – и най-евтината заводска ракия е в пъти по-качествена от домашната. Тя обаче е част от народопсихологията и бита ни.Значително по-голям проблем обаче крие ракията, която се произвежда нелегално с търговска цел.
Понякога заради печалбата или неопитност не се спазват и елементарни процеси при ферментация, като например изхвърляне на първата и последната фракция. В първата е метиловият алкохол, който е най-лек и излиза първи с градус между 87 и 83. Висшите алкохоли пък излизат накрая, което прави последната фракция токсична. На всички обаче им се свиди да изхвърлят близо 12 процента от цялата продукция.
Влагането на изгнили плодове, стари компоти и сладка в ракията, за да излезе продуктът максимално евтин за производителя, предизвиква отделянето на опасно количество метанол.
Често не се премахва и т.нар. „първак“, който отново е с висока концентрация на метанол. Напитката се превръща в отрова. И всичко това, за съжаление, е подкрепено със статистика – близо 20% от хората, попаднали в отделенията по токсикология са постъпили след употребата на „домашен“, нелицензиран алкохол.
Собствениците на казани определят като единствен рисков фактор метиловия алкохол, който някои от тях се опитват да изчистят чрез повторно преваряване. Лабораторните проби, които такива казани носят за изследване, обаче показват, че в ракията им има още естери, алдехиди, циановодородна киселина, тежки метали и опасни висши алкохоли.
Особено опасна е циановодородната киселина, която се среща най-често при плодовите ракии – от сливи, кайсии, праскови, които се изваряват с костилките.
Разбира се има хора които стриктно спазват „народните“ мерки и теглилки наследени от баща на син и произвеждат чудесна домашна ракия. Има обаче и такива, които не ги спазват съзнателно в името на печалбата.
